При монархическата форма на управление титлите са наследствени и прякото обръщението към държавен глава - император, крал или цар - е Ваше величество, а индиректното е Негово величество. Обръщението към кралете може да бъде и Сър", Към кралицата - Мадам". Към престолонаследниците и принцовете задължителното обръщение е Ваше кралско височество".
Признатите титли в Европа са: принц, херцог, маркиз, граф, виконт и барон, които се наследяват от най-възрастния наследник от мъжки пол. Рицарската титла не е наследствена. Във Франция титлата принц" обикновено се употребява само за членовете на кралското семейство и се приема, че френските херцози са по-старши от всички чуждестранни принцове. Обръщението към тях е Господин Херцог". Във Великобритания благородническите титли са пет: херцог, маркиз, граф, виконт и барон. Тези титли също се наследяват по мъжка линия. Званието пожизнен пер (лорд) не се наследява. Притежателите на тези титли образуват т. нар. висше благородническо. Тази категория хора като цяло съставя Горната камара на Парламента - Палатата на лордовете.
Аристокрацията има многостепенна йерархия на титлите. На върха на пирамидата стои главата на съответния владетелен дом, който при монархическите страни е и държавен глава. След него следват принцовете с кралска кръв, т. е. членовете на династията, принцовете, принадлежащи към кралското семейство, херцозите, маркизите, графовете, виконтите и бароните. Всички те принадлежат към висшето дворянство. Титулуваните обръщения към тях са: Ваше кралско височество - за принцовете с кралска кръв, Ваше височество - за обикновените принцове, и Ваша светлост - за останалите. (В България обръщението към близките родственици на царя е Ваше царско височество.)
Йерархичното подреждане и значение на титлите е следното:
Принц (от лат. принцепс - пръв): най-висшата аристократична титла, съответстваща на славяноезичната княз.
Херцог: първоначално изборен военен предводител при древните германци, по-късно крупен наследствен феодален владетел, в късното Средновековие една от най-висшите благороднически титли.
Маркиз (Франция, Италия, Испания и Великобритания) или маркграф (Германия и Унгария): първоначално назначаван управител на голяма област (марка), по-късно се трансформира като дворянска титла.
Граф (нем. - граф, лат. - комис, фр. - конт, анг. - ърл): в ранното Средновековие назначен управител на област, по-късно дребен феодален владетел, при централизираната кралска власт се превръща в дворянска титла.
Виконт (вицеграф): първоначално заместник-управителна област, след това благородническа титла във Великобритания и Франция.
Барон (от лат. баро): васал лично на краля, по-късно благородническа титла, стояща най-ниско в йерархията на висшето дворянство.
Баронет (умалително от барон): наследствена титла във Великобритания, заемаща междинно положение във висшето и нисшето дворянство.
В Обединеното кралство към групата на благородниците влизат баронетите и рицарите, които за да се отличат от обикновените граждани, към собственото им име се прибавя благородното сър. Пак по същата причина нетитулуваните малки благородници в Европа прибавят към фамилните си имена специфичен предлог: фон" за германоезичните и скандинавските страни, дьо" за френскоезичните и да" за Португалия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар