Кралица Виктория в бялата си булченска рокля и принц Албърт. Снимката е от неизвестен автор от 1854г., тоест 14 години след сключването на брака.
Наложилата се в западната култура традиция булчинските рокли да са бели е сравнително млада. Малко повече от век ни дели от времето, когато бялото, въпреки че набирало популярност, все още се конкурирало с много други цветове, които булките избирали за булчинската си рокля.
Всеобщото схващане за налагане на бялата булчинска рокля се свързва с избора на кралицата на Обединеното Кралство Виктория при сватбата й с братовчед й – принц Албърт Сакскобургготски през 1840 година. И наистина кралица Виктория е първата кралска особа през модерната епоха, която се омъжва в бяла булчинска рокля. Но погрешно е разбирането, че тя е едва ли не първата жена, която се е омъжила в бяло.
Сключването на свещен съюз между мъжа и жената е практика стара, колкото самото човечество. Тържественият му характер пък предполага и тържествени дрехи, в които да се врекат младоженците. Сред разнообразните традиции в различните култури в древността се откроява обичаят в древен Рим булката да сключва брак забулена с червено було и с бяла туника или наметка.
По-късно, през средновековието и почти до началото на 20 век в западните култури бялата булчинска рокля била възможен избор – един от многото. Акцентът тогава обаче падал не върху цвета, а върху стойността и количеството на материалите от които била изработена булченската рокля. И нямало как иначе. През тъмните векове бракът бил само по изключение сключване на съюз между двама души основан на любов, а по правило преди всичко се осъществявал за да свърже две семейства, два бизнеса, а понякога дори и две държави. Затова и в по-високите социални слоеве булката и булчинската й рокля трябвало да демонстрират благосъстоянието на семейството. Булчинските рокли на богатите по това време били многоцветни, ярки, пищни, с много украса. За изработката им се използвало кадифе, кожа, коприна. По-бедните булки използвали най-хубавата си рокля, обикновено тази, с която посещавали църквата. При всички положения роклите можело да бъдат носени и след това.
При кралските особи въпросът стоял другояче. За разлика от простолюдието, където черното било традиционен цвят на скърбене по починал, средновековните европейски кралици се обличали изцяло в бяло, когато били в траур. От това следвало, че белия цвят е неприемлив за кралска булчинска рокля. Почти до средата на 19 век булчинските рокли в кралските сватби били червени, златисти, сребристи с характерна пищност. Съществуват и изключения. Кралица Филипа Английска (1394-1430) се омъжила кралят на Дания, Норвегия и Швеция Ерик III в бяла копринена рокля. Около век по-късно и принцесата Ана Британска се омъжва за френския крал Луи XII с бяла булчинска рокля.
19 век е векът на индустриалната революция и на европейското колониално господство. След войната с Франция и упадъка на Испания и Португалия, Обединеното кралство се превръща във водещата световна сила, с повече от ? от световното население в границите си. Монархът на една такава държава е по правило с изключително световно влияние и популярност, разбира се погледната през призмата на 19 век. Затова и не е трудно да си представим, защо когато през 1840г. кралица Виктория облича своята бяла сатенена булчинска рокля, това оказва значително влияние и стремеж за подражание. Друг фактор, който помага за развитието на традицията за бялата булчинска рокля е увеличаването на потокът от информация между хората. За това спомага увеличаването на обема на стоки и товари, миграцията на хората към градовете и концентрацията им там, както и развитието на комуникационните и медийните технологии. Промишленото развитие пък дава възможност на почти всяка жена да има нова булчинска рокля за сватбата си.
Така за по-малко от 50 години след 1840г. бялата булчинска рокля се превръща в основно облекло за булките в западните държави при това често представяна като традиция от незапомнени времена. Синьото пък, като цвят на непорочността е заменен от бялото, за да се потвърди традицията.
Наложилата се в западната култура традиция булчинските рокли да са бели е сравнително млада. Малко повече от век ни дели от времето, когато бялото, въпреки че набирало популярност, все още се конкурирало с много други цветове, които булките избирали за булчинската си рокля.
Всеобщото схващане за налагане на бялата булчинска рокля се свързва с избора на кралицата на Обединеното Кралство Виктория при сватбата й с братовчед й – принц Албърт Сакскобургготски през 1840 година. И наистина кралица Виктория е първата кралска особа през модерната епоха, която се омъжва в бяла булчинска рокля. Но погрешно е разбирането, че тя е едва ли не първата жена, която се е омъжила в бяло.
Сключването на свещен съюз между мъжа и жената е практика стара, колкото самото човечество. Тържественият му характер пък предполага и тържествени дрехи, в които да се врекат младоженците. Сред разнообразните традиции в различните култури в древността се откроява обичаят в древен Рим булката да сключва брак забулена с червено було и с бяла туника или наметка.
По-късно, през средновековието и почти до началото на 20 век в западните култури бялата булчинска рокля била възможен избор – един от многото. Акцентът тогава обаче падал не върху цвета, а върху стойността и количеството на материалите от които била изработена булченската рокля. И нямало как иначе. През тъмните векове бракът бил само по изключение сключване на съюз между двама души основан на любов, а по правило преди всичко се осъществявал за да свърже две семейства, два бизнеса, а понякога дори и две държави. Затова и в по-високите социални слоеве булката и булчинската й рокля трябвало да демонстрират благосъстоянието на семейството. Булчинските рокли на богатите по това време били многоцветни, ярки, пищни, с много украса. За изработката им се използвало кадифе, кожа, коприна. По-бедните булки използвали най-хубавата си рокля, обикновено тази, с която посещавали църквата. При всички положения роклите можело да бъдат носени и след това.
При кралските особи въпросът стоял другояче. За разлика от простолюдието, където черното било традиционен цвят на скърбене по починал, средновековните европейски кралици се обличали изцяло в бяло, когато били в траур. От това следвало, че белия цвят е неприемлив за кралска булчинска рокля. Почти до средата на 19 век булчинските рокли в кралските сватби били червени, златисти, сребристи с характерна пищност. Съществуват и изключения. Кралица Филипа Английска (1394-1430) се омъжила кралят на Дания, Норвегия и Швеция Ерик III в бяла копринена рокля. Около век по-късно и принцесата Ана Британска се омъжва за френския крал Луи XII с бяла булчинска рокля.
19 век е векът на индустриалната революция и на европейското колониално господство. След войната с Франция и упадъка на Испания и Португалия, Обединеното кралство се превръща във водещата световна сила, с повече от ? от световното население в границите си. Монархът на една такава държава е по правило с изключително световно влияние и популярност, разбира се погледната през призмата на 19 век. Затова и не е трудно да си представим, защо когато през 1840г. кралица Виктория облича своята бяла сатенена булчинска рокля, това оказва значително влияние и стремеж за подражание. Друг фактор, който помага за развитието на традицията за бялата булчинска рокля е увеличаването на потокът от информация между хората. За това спомага увеличаването на обема на стоки и товари, миграцията на хората към градовете и концентрацията им там, както и развитието на комуникационните и медийните технологии. Промишленото развитие пък дава възможност на почти всяка жена да има нова булчинска рокля за сватбата си.
Така за по-малко от 50 години след 1840г. бялата булчинска рокля се превръща в основно облекло за булките в западните държави при това често представяна като традиция от незапомнени времена. Синьото пък, като цвят на непорочността е заменен от бялото, за да се потвърди традицията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар