сряда, 17 август 2011 г.

Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд

Мария-Луиза-Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, наричана просто Виктория (17 август 1786 - 16 март 1861), е германска принцеса, херцогиня на Кент и майка на кралица Виктория.

Принцеса Виктория е родена на 17 август 1786 в Кобург, Германия. Тя е дъщеря на Франц Фредерик Антон, херцог на Сакс-Кобург-Заалфелд, и графиня Августа Ройс-Еберсдорф.

На 21 декември 1803 г. Виктория се омъжва за овдовелия принц Емих-Карл от Лайнинген, чиято първа съпруга, Хенриета Ройс-Еберсдорф, ѝ е леля.

Виктория ражда на Емих-Карл две деца:

* Карл Вилхелм Фридрих Емих, принц на Лайнинген (1804-1856)
* Анна Феодора Августа Шарлота (1807-1872)

Принц Емих-Карл умира на 4 юли 1814. На 29 май 1818 г. в Кобург (и отново на 11 юли 1818 г. в Лондон) Виктория се омъжва за Едуард Огъстъс, херцог на Кент (1767-1820), на когото ражда една дъщеря:
Херцогът на Кент умира на 23 януари 1820 г. Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в Кобург, където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в Англия. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно - тримата по-големи братя на Едуарт Огъстъс, крал Джордж IV, Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал Уилям IV все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линията на онаследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден дъщеря ѝ да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург. Оставена почти разорена от съпруга си херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса Александра Виктория заела трето място в линията на онаследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получила разрешение да заеме няколко стаи в разнбитения Кенсингтънски дворец, в който живеели още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отгледала дъщеря си, Александра-Виктория, на която един ден предстояло да стане кралица на Великобритания и императрица на Индия.

На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝ, Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота, дъщеря на крал Едуард IV, на която се очаквало да бъде бъдещ регент.
Херцогинята на Кент с дъщеря си, Виктория. 1821 г.

През 1831 г. положението на принцеса Александра-Виктория като наследник на короната било затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличили доходите ѝ. Ключов фактор за това било избирането на Леополд (чиято съпруга починала през 1817) за крал на Белгия, което означавало, че в борбата за престола на дъщеря си херцогинята имала стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.
Конфликт с краля [редактиране]

Херцогиня Виктория силно се привързана към ирландския офицер Джон Конрой, който служил като неин секретар. Вероятно заради влияието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал Уилям IV започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до младата му племенница. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които Уилям IV бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Улям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отняся с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довело до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявил публично, че се надява управлението му да продължи поне докато Александра-Виктория не навърши зряла възраст и порицал вредното влиянието върху младата принцеса, което ѝ оказвали хората около нея.
Виктория, херцогиня на Кент. 1861 г.

Конрой силно се надявал, че принцеса Александра-Виктория ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от 1831 щяло да бъде оглавено от майка ѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на дъщеря ѝ, Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде "силата зад трона". В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на Александра-Виктория, крал Уилям IV, който доживял до нейното пълнолетие. Конрой дълго обработвал херцогинята на Кент, но често игнорирал дъщеря ѝ и дори си позволявал да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнал, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝ, Конрой започнал да оказва натиск върху младата Александра-Виктория, опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропаднали, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато Александра-Виктория станала кралица, тя се дистанцирала от майка си и я принудила да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на кралица Виктория отношенията между херцогинята и дъщеря ѝ се оказали хладни.


След като кралица Виктория родила първия си син, принцът на Уелс, херцогинята на Кент отново се оказала добре дошла в кръга от приближените на дъщеря си. Вероятно това е резултат от отстраняването на баронеса Лезел по желание на принц Алберт, което, първо, отстранило влиянието на баронесата, която дълго хранела неприязън към херцогиня Виктория и Конрой, подозирайки ги в незаконни афери, и второ, това поставило кралица Виктория под пълното влияние на съпруга ѝ, принц Алберт, който настоявал кралицата да подобри отношенията с майка си. Освен това Конрой доброволно се обрекъл на изгнание в Европа, което прекратило влиянието му над херцогинята на Кент. Финансите на херцогиня Виктория, които били оставени в пълен безпорядък от Конрой, били вкарани в ред от дъщеря ѝ и нейните съветници. Така херцогиня Виктория се превърнала в една привързана към внуците си баба, което я сближило с дъщеря ѝ повече от всякога.

Херцогинята на Кент умира на 16 март 1861 г. във Фрогмор Хаус, Уиндзор. Погребана е в гробницата на херцозите на Кент в парка Уиндзор близо до замъка Уиндзор. Кралица Виктория била силно афектирана от смъртта на майка си. Това било началото на една ужасна за кралицата година, завършила със смъртта на съпруга ѝ, принц принц Алберт. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар