сряда, 17 август 2011 г.

КРАЛИЦА БЕАТРИКС - ХОЛАНДСКА

Кралицата на лалетата


От близо столетие, трона на Холандия се наследява от жена. Традицията и в този случай е спазена. Принцеса Беатрикс е родена на 31-ви януари 1938г., в двореца Соестдик в Баарн, Холандия, като принцеса Беатрикс Вилхелмина Армгард на Холандия, принцеса на Оранж-Насау, принцеса на Липе-Бистерфелд. Тя е най-голямата дъщеря на принцеса Юлиана и принц Бернхард. Като всяка принцеса и Беатрикс има нужда от благословията и закрилата на своите покровители. Петимата кръстици на Беатрис са крал Леополд III - крал на белгийците , принцеса Алис - графиня на Атлон, принцеса Елизабет на Пирмонт, херцог Адолф Фридрих на Мекленбург и графиня дьо Ален Котцбу.

Година след нейното раждане се появява и по-малката й сестра - принцеса Ирене. Периодът е много тежък, както за Холандия, така и за цяла Европа. Детството на Беатрикс далеч не е като на истинска принцеса от приказките. Втората световна война е в разгара си. За съжаление тя не подминава и Холандия. През май 1940 г. холандското кралско семейство бива принудено да избяга в Лондон. Един месец по-късно, Беатрикс заминава в Отава, Канада, с майка си Юлиана и малката си сестра, а баща й и баба й по майчина линия остават в Лондон. За известно време семейството е разделено.


В Канада Беатрикс живее в Сторноуей. Кралското семейство е изключително благодарно за подкрепата и гостоприемството, което му е оказано. Като благодарност за защитата на нея и нейните дъщери, принцеса Юлиана осигурява доставката на лалета за канадското правителство, всяка пролет, които са в центъра на канадския фестивал. По време на изгнанието си в Канада, Беатрикс посещава детската градина и държавно началното училище. През 1943 г. семейството им се увеличава с още един член – ражда се нейната втора сестра принцеса Маргрит. Не след дълго, само две години по-късно, на 2 август 1945 година, семейството се връща в Холандия, където Беатрикс продължава основното си образование, започнало в Канада. Малко след това през 1947 г се ражда третата й сестра принцеса Христина.
Все още на престола на Холандия е бабата на Беатрикс, Вилхелмина, но на 6 септември 1948 г., майка й Юлиана я наследява като кралица на Холандия. Така Беатрикс става предполагаема наследница на престола , когато е едва на десет годишна възраст. Образованието е основното за всяка кралска особа. Това не подминава и младата принцеса.

През април 1950 г. Беатрикс влиза в лицей, който завършва през 1956 г., като получава познания в областта на изкуството и класическите науки. Което и е много полезно при по-нататъшното управление на страната. На 31 януари 1956 г. принцесата празнува 18-тия си рожден ден и от тази дата, съгласно Конституцията на Кралство Холандия, тя има право да поеме Кралския ексклузив. Но майка и я назначава в Държавния съвет. През същата година тя започва и висшето си образование в Университета в Лайден. Там учи социология, право, икономика, парламентарна история и конституционно право. Принцесата посещава и различни европейски, и международни организации в Женева, Страсбург, Париж и Брюксел. Също е активен член на VVSL (Женски съюз за студенти в Лейден), сега се нарича LSVMinerva, след като се сливат с Leidsch Studenten корпус (който преди това е само мъжки). Завършва образованието си през 1961 г. с придобита юридическа правоспособност, а през 2005 г. е удостоена с почетен докторат от университета Лайден. Междувременно, през 1951 г., страната става съоснователка на Европейската общност за въглища и стомана, а през 1957 г. е съоснователка на Европейската икономическа общност и Евратом, които впоследствие, с подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г., стават съставни части на Европейския съюз.

Нейната поява на политическата сцена, почти веднага, е белязана от противоречия. През 1965 г. принцеса Беатрикс се сгодява за германския аристократ Клаус фон Амсберг - дипломат, работещ за германското външно министерство. В специално радио и телевизионно предаване на 28 юни 1965 г. нейните родители съобщават за годежа на дъщеря им. Бракът им предизвиква масивен протест по време на сватбеният им ден в Амстердам на 10 март 1966г. Принц Клаус е бил част от Хитлеровата младеж и е служил във Вермахта, поради тази причина, част от холандското население го свързва с германския нацизъм. Димна бомба е хвърлена на сватбения кортеж от протестираща група, след което се стига до сблъсъци на протестиращите с полицията. С течение на времето обаче, принц Клаус се превръща в един от най-популярните членове на холандската монархия. След сватбата си двамата се преместват да живеят в двореца в Хага. Една година след това се ражда и първородният им син принц Вилем-Александър Орански, който е първият наследник от мъжки пол на холандския престол от близо столетие. Година по-късно се ражда втори син на кралската двойка - принц Йохан-Фрисо Орански. А на 11 октомври 1969 г. е роден и най-малкият член на фамилията принц Константейн Орански.

За съжаление, неодобрението към избор на съпруг не е насочено само към Беатрикс. Двете от сестрите на Беатрикс се отказват от правата си върху престола, за да се омъжат за своите избраници. Ирен и Кристина се омъжват съответно през 1964 г. и 1975 г. за католици, като самата Ирен също приема католическата вяра. За протестантска Холандия от онова време скандалната им постъпка е равносилна на предателство на националните традиции. Парламентът не одобрява и двете сватби, което кара сестрите да се откажат от короната.

От най-ранна възраст, принцесата се интересува от различни социални проблеми. През 1956 г. тя става патрон на Националния фонд за борба срещу полиомиелитът, който е създадена след тежка епидемия. По-късно фондът е преименуван на принцеса Беатрикс и значително разширява обхвата на своята дейност, като започва подпомагането на жертвите на други вродени заболявания. В допълнение, принцесата е загрижена и за създаване на национална политика по отношение на животните. Много показателно за нейната щедрост е това, че сумата, получена от принцеса Беатрикс и принц Клаус като сватбен подарък, е предоставена за благотворителност. Част от тези пари са предоставени на четири национални сдружения на родители на деца с увреждания, а останалата част са изразходвани за закупуване на лекарства за "Анри Дюнан", холандски кораб на Червения кръст. Принцът и принцесата също даряват значителна сума пари, за да помогнат на децата с увреждания от Суринам и Нидерландските Антили.

Освен засилената благотворителна дейност която развива, Принцеса Беатрикс взема активно участие в обществения живот: тя е председател на работната група от доброволци за развитието на Азия и Африка, член е на Изпълнителния комитет на сребърни центрове (училища за деца), а също така е работила в УНИЦЕФ - ООН за Детския фонд.

Официалното качване на престола на принцеса Беатрикс е на 30 април 1980 г., когато майка й, Юлиана Нидерландска абдикира в нейна полза и така Беатрикс става новата кралица на Нидерландия (Холандия). Поемането на властта се извършва на специална церемония в новопостроена църква в Амстердам. От тогава тази дата е денят, в който кралицата празнува рождения си ден, още повече, че той съвпада с рождения ден на кралица Юлиана. Това събитие е съпроводено с бунтове и недоволство от населението. Някои хора използват случая, за да протестират срещу лошите условия на жилища в Холандия и срещу монархията като цяло, като се използва запомнящо мотото "Geen woning; Geen Kroning" („няма дом, няма коронация“). Сблъсъците на протестиращите с полицията и силите за сигурност биват брутални и агресивени. Събитието е оставило сериозен отпечатък и е отразено в съвременната холандска литература.

Кралица Беатрикс е активно ангажирана в политическия живот на Холандия. Тя подписва законови актове на парламента и кралски декрети, редовно се среща с премиера, министрите и държавните секретари. Оглавява Държавния съвет, член на който е от 18-годишна възраст. Посреща чуждестранни държавни глави и премиери, както и сама осъществява визити в други страни всяка година. Също така следи събитията в страната и присъства на работни посещения в провинциите във връзка с проблеми, свързани с правосъдието, земеделието, малцинствата и околната среда. Кралица Беатрикс има и важни отговорности в управлението на страната. След парламентарните избори тя се консултира с лидерите на отделните партии, както и с вицепрезидента на Държавния съвет. Вслушвайки се в техните съвети, посочва т.нар. старша политическа фигура да определи кои партии са готови да работят заедно в коалиционно правителство.

През октомври 1999 година по покана на българския държавен глава Петър Стоянов кралица Беатрикс и принц Клаус бяха на двудневна визита у нас. Бяха подписани споразумения за взаимна защита на инвестициите и меморандум за разбирателство. Кралската двойка дарява 10 000 лева на Рилския манастир по време на посещението й в Светата обител. По време на престоя си в София се среща и разговаря със столичния кмет Стефан Софиянски. Тя проявява специален интерес към въпросите на местното самоуправление и управлението на София.




Следват няколко тежки години за кралското семейство. На 6 октомври 2002 г., съпругът на кралица Беатрикс, принц Клаус, умира след дълго боледуване. Година и половина по-късно, тя губи и майка си, която почива след дълга битка с деменцията, а през декември 2004 година умира баща и от рак. Така за няколко години тя губи едни от най-близките си хора.

Въпреки трагедиите сполетяли живота и на 29 и 30 април 2005 г., тя отпразнува 25-годишнината от нейното управление. Събитието е отбелязано и почетено в цялата страна.

Беатрикс е голям почитател на изкуството. Като един истински аристократ тя се занимава със скулптура, има интереси в областта на живописта, музиката и балета. През 2007 г. тя и руският президент Дмитрий Медведев откриват изложба в обновения филиал на Ермитажа в Амстердам - града, където Петър Велики преди 300 години е поставил началото на невероятната руска държавна колекция от произведения на изкуството, сдобивайки се с 220 картини на холандски майстори. Така след закриването на филиала в Лондон, извън Русия, Ермитажа има представителство само тук в Амстердам.

През април 2009 г. целият свят е потресен от трагедията, която сполетява Холандия. На 30 април е направен атентат срещу кралицата и кралското семейство. Нещастието се случва в холандския град Апелдорн, след като кола се вряза в тълпата от зрители на парада по случай празника на Деня на кралицата . Петима души умират на място, а две жертви и нападателят почиват по-късно. Други жертви на катастрофата се намират в критично животозастрашаващо състояние. Една седмица след нападението друга жертва умира от наранявания. Автобусът на кралското семейство не е ударен и никой от придружаващите кралицата не е ранен. В рамките на час, кралица Беатрикс прави телевизионно обръщение да изрази своя шок и съболезнования. Разследващите допускат възможността нещастието да е предизвикано умишлено, като е целяло кралското семейство. Смята се, че това е първата физическа атака срещу холандски монарх в днешно време. Въпреки трагедията, Кралицата не спира своите публични изяви.

Всеки може би си задава въпроса какво богатството притежават днешните монарси. Може да не е на първо място и не толкова богата като Английската кралица Елизабет II, Кралица Беатрикс е сред 15-те най-богати монарси в света, като личното й богатство се изчислява на 200 мил. долара. Достатъчно внушителна сума нали?

Принцеса Кико роди мъжки наследник на императорския престол в Япония

Бебето е първото момче в императорското семейство след раждането на баща си, принц Акишино през 1965 г
  39-годишната японска принцеса Кико роди на шести септември 2006 г. в елитната токийска болница Айику (Aiiku Hospital) така дълго чаканият от японците син-наследник на короната, съобщава The Washington Post. Бебето, родено с цезарово сечение, се нареди 3-ти в редицата наследници на “Трона на хризантемите” – най-старата династия на планетата, след двамата синове на сегашния император Акихито – по-големият, 46-годишен престолонаследник принц Нарухито и баща си, 41-годишният принц Акишино. Новороденото е първото момче в императорското семейство, след раждането на Акишино през 1965 г. Досега император Акихито и императрица Мичико имаха 3 внучки.

Раждането на момче в императорското семейство предизвика невиждана вълна от въодушевление и радост сред японците, а събитията в двора станаха обект на всеобщо внимание. Местните телевизии пстоянно предават репортажи за щастливото събитие, прекъсвайки всички други предавания.

Както обяви пресслужбата на Управата на императорския двор, теглото на бебето, появило се на бял свят около 20 дни по-рано от очакваното, е 2,558 кг. То било изродено с цезарово сечение заради усложненията, съпровождащи бременността, в 8,27 ч. местно време (2,27 ч. българско време). Медицински източници уточняват, че след операцията и майката, и бебето, се чувстват добре. Принцеса Кико бе приета за задържане още на 16 август, след като се появиха признаци за частично отлепяне на плацентата. Именно задълбочаването на усложненията е наложило преждевременното раждане на бебето с цезарово сечение, уточнява Associated Press.
 Въпреки че традицията за обожествяването на личността на японските императори остана в историята след Втората световна война, момчето ще премине години на взискателна подготовка за заемането на престола, включваща изучаването на специалната императорска форма на японския език и сложните ритуали на Шинто – традиционната японска религия. Дори процеса на избиране на име на бебето, отне 2 седмици. Новороденият принц има две сестри –  принцеса Мако и  принцеса Како.

  Острият интерес към пола на бебето бе предизвикан от наследническата криза, пред която бе изправен “Трона на хризантемите”. Според сега действащото законодателство за унаследяване, династичният престол може да се предава само по пряка мъжка линия. Момче в императорското семейство обаче не се бе раждало повече от 40 години. Последното попълнение на фамилията бе  принцеса Айко, дъщеря на първия престолонаследник Нарухито и принцеса Масако.

Доскоро в страната активно се обсъждаше въпроса за внасянето на изменения в Закона за императорското семейство, които да позволяват наследяването на престола от жена. Проучванията на общественото мнение показа, че мнозинството японци нямат нищо против да видят на трона императрица. Подготовката на промените обаче бе спряна през февруари, когато за пръв път се появи новината за бременността на принцеса Кико. Очаква се дебатите по въпроса да продължат, въпреки раждането на мъжки наследник.
Малкият принц ще струва на японската хазна 3 млн. йени годишно

Малкият принц и потенциален наследник на “Трона на хризантемите”, ще получава от японската хазна по 3,05 млн. йени (около $ 26 210) годишно, уточняват представители на Управата на императорския двор.

Според действащото японско законодателство, паричната издръжка на бащата на новороденото, принц Акишино, възлиза на 30,5 млн. йени. Съпругата му, принцеса Кико, получава половината от тази сума, или 15,25 млн. йени. Всяко от вече 3-те деца на принца, получава от правителството 1/10 от “заплатата” на баща си. Парите, които не се облагат с данъци, са предназначени за покриването на текущите разходи на децата, в т. ч. храна, дрехи и заплащане на самостоятелно наетите служители. Новорденото момченце, като потенциален престолонаследник, ще получи и допълнително средства за заплащане на образованието му.

Личните разходи на император Акихито, императрица Мичико и семейството на първия престолонаследник – принц Нарухито, съпругата принцеса Масако и дъщеря им, принцеса Айко, представляват друго перо на бюджета. За текущата финансова 2006 г., за тях са заделени 324 млн. йени (около $ 2,8 млн.).

Маргарита Българска

Нейният най-красив и жертвоготовен жест е, че позволи на своя

съпруг да догони мечтата си
Не случайно за двете години царско управление не се намери нито един журналист или партиец -антимонархист, който да си позволи да атакува Симеон индиректно, чрез клюки или критики по адрес на съпругата му


Преди 45 години Симеон за първи път забелязал Маргарита. Откроил я сред гостите на някакъв бал - стояла встрани и изглеждала тъжна.
Така изглежда тя и днес - грациозна, загадъчна, тъжна. Пак предпочита да е винаги леко встрани, присъствието и е ненатрапчиво и деликатно. Дори пристъпва на пръсти, сякаш се страхува да не нарани тишината. Определено не страда от манията да приковава вниманието, напротив - ако имаше шапки-невидимки, вероятно рядко би излизала без тях. И да знаеше български, едва ли би говорела повече. Не е от половинките, които жестикулират разпалено, прекъсват съпрузите си или гледат с отегчение през тях. На светски изяви ходи само ако мъжът и каже, че е наистина наложително, и много внимава да не влезе в диалог с някои от напористите коктейломани.
Стилът на премиершата Маргарита изпълни с респект дори родните медии. Не случайно за двете години царско управление не се намери нито един журналист или партиец-антимонархист, който да си позволи да атакува Симеон индиректно, чрез клюки или критики по адрес на съпругата му.

Синдромът "Лейди Даяна"

През 1962 г. европейските вестници се питат откъде Симеон е намерил "съкровището" Маргарита и прозорливо отбелязват, че с такава избраница наследникът на Кобургите е обречен на успех.
Когато на сватбата на княгиня Калина в Боровец майка й едва сдържаше сълзите си, вероятно я е трогнал и натъжил и споменът за собственото и сватбено тържество. Както дъщеря и , така и тя прекарват най-незабравимия си ден помрачен от отказа на някои аристократични фамилии да присъстват на бракосъчетание с простосмъртен. Вярно, че времената вече са други, но правилата си остават същите. Така наречените аристократи не обичат да се омесват с простосмъртните. И дори когато демонстрират за пред обществото широко скроен дух, един Бог знае какви са коментарите им, след като се приберат по спалните си.
Самата Маргарита, в чиито вени има капки синя кръв (дядо й е бил маркиз), е принудена да изтърпи куп унижения и слухове, че е избрана от Симеон заради парите й. За щастие тя се е оженила лудо влюбена (и досега й личи, че боготвори Симеон) и това й помага да премине през многобройните житейски изпитания. Бракът по начало не е лесна работа. А когато е с човек от друг религиозен, културен и кръвен бекграунд, нещата придобиват още по-сложни измерения.
За ревностна католичка като Маргарита, възпитана от монахини, е било наистина голям жест да приеме православната вяра на мъжа си и да позволи първородните и синове да бъдат православни. И то в името на някаква имагинерна царска корона. След това редовно е придружавала съпруга си на неделната служба в православната църква на ул. "Никарагуа" 12 в Мадрид.
Освен религиозния проблем е имало и друг. Във времена, в които умението да правиш пари е основният критерий за успех, Маргарита е омъжена за човек, за когото жълтата преса твърди, че е в плен на хазарта и казината и че го бива най-много в пилеенето на пари.

Пикът на авантюрата

Най-красивият и жертвоготовен жест на Маргарита обаче е, че позволи на своя мъж да догони мечтата си. Или, както се изрази Симеон преди 2 лета - да "затвори цикъла": "След толкова много години затворих един цикъл, като се завърнах у дома в София... Днес, 16 юли 2001 г., най-сетне виждам този дом пълен с приятели, дошли, за да отпразнуваме 64-ия ми рожден ден, най-хубавия досега." Това, което Симеон пропусна да каже тогава, е, че дължи благодарност на съпругата си, която се съгласи да го придружи в най-авантюристичното му приключение - връщането в родината.
Цената на експеримента е висока. Маргарита отново е принудена да изтърпи куп клевети: че Симеон е влязъл в политиката, "защото се е разорил", че "много обича хазарта и казината, че "бил женкар и голям привърженик на Ку-клукс-клан, поради което и петте му деца носели имена, започващи с "К", че се "бил съюзил с руските мафии".
От момента, в който съпругът й стана премиер, животът на Маргарита е накъсан на малки отсечки между мадридския им дом и двореца "Врана". Да си на 68 години и почти всяка седмица да хващаш самолета до испанската столица и след 2-3 дни обратно към София, е голямо натоварване. Според хора от обкръжението и във "Врана"

Маргарита става сутрин
преди 6 часа

В 6.30 пие с най-приближената си съветничка Галя Дичева първото кафе и обсъждат програмата за деня. (Преди това вероятно е изслушвала съпруга си, успокоявала го е и му е давала съвети.) Следват срещи, визити, телефони. Вечер Маргарита изчаква Симеон да се прибере от работа (и вероятно понякога обира лошото му настроение).

Няма начин да не изживява
и културен шок

Не разбира добре местния език. Отделена е от децата, внуците и най-добрите си приятели. Принудена е в зряла възраст да свиква с непознати балкански нрави и съпътстващите ги клопки: откликва доверчиво на покана за модно ревю и пред изумените и очи започва дефиле на младежи по прашки, а папараците това и чакат; придружава съпруга си на официално посещение в Скопие, а домакинята, премиершата Ясна Цървенковска я оставя сама да обикаля из македонската столица. На всичкото отгоре в суматохата Симеон забравя именния ден на жена си Цветница (което за нея е още по-голям празник, защото съвпада с католическия Великден) и Маргарита остава без цветя, подарък, шарени яйца и шоколадови зайчета.
Из определени столични среди се носи слух, че Маргарита не издържала на напрежението. Ако това обаче беше вярно, тя не би изглеждала толкова царствено. Фигурата и осанката и са на жена с 20-ина години по-млада (типичен "Козирог"), очевидно спортува и внимава какво яде.

Явно е от хората с
щастлив характер,

които приемат трудностите с чувство за хумор. В едно от малкото си интервюта тя през смях разказва как със съпруга и са прекарали в спални чували първата нощ във "Врана" и как понякога се крие от охраната и тайно поема по някоя от витошките пътеки (с любимия си фотоапарат"Канон", с който не се разделя, след като преди години открила удоволствието от фотографията).
Очевидно я интересува всичко, свързано с работата на мъжа и . Не случайно започна да учи български и така показа какво значи да държиш на съпруга си. Твърди се, че царят не бил с лесен характер. Но

Маргарита му
е "намерила цаката",

приемайки тактиката на жените, които командват мъжете си по най-мъдрия начин - като им се подчиняват. Грешат тези, които си я представят само като домакиня, най-близките до семейството знаят колко много Симеон държи на нейното мнение и как иска съвет преди всяко по-голямо начинание. Не случайно премиерът обяви раждането на Национално движение "Симеон Втори" в парка на двореца "Врана", придружен единствено от своята съпруга. Най-силното доказателство за това, че Симеон се съобразява със съпругата си, е фактът, че три от децата им са католици. А също и респектът, с който синовете и дъщеря им се отнасят към майка си. Маргарита е тази, на която семейството дължи задружния и ведър климат и повечето от семейните приятели. За нея казват, че

има талант
да печели хората

В чудесни отношения е с представителите на българската общност в Мадрид. Търпеливо изслушвала почти всички нашенци, които от ранни зори се трупали пред испанския дом на "своя цар". Без да парадира, се включвала в множество благотворителни акции. Първите опити за създаване на SOS-детски домове в България са осъществени благодарение на съдействието на доня Маргарита.
Съпругата на Симеон говори 5 езика, владее най-елитарните спортове - тенис, езда, водни ски. Като млади със Симеон са се забавлявали доста добре - обикаляли морските и зимните курорти и къмпинги, пътували из Европа с автобусче-каравана, танцували фламенко в нощните клубове. Един от старите им приятели твърди, че на частно парти преди месеци пак ги видял да играят фламенко. Били безупречни както някога.

Замъкът Хоенцолерн (Hohenzollern Castle)

Замъкът Хоенцолерн (или на бг. Хохенцолерн) е потомствено седалище на пруската царе и немските императори, както и на бавария клон на благородниците от Хоенцолерн. Този невероятно красив замък изглежда като приказен и се счита за един от най-известните и популярни замъци в Европа. Невероятната панорама на околния пейзаж, разстилащ се около Хоенцолерн има признанието си още от император Вилхелм II (1859-1941), който посещава двореца на няколко пъти. Още първата му визита е последвана от фразата: „Гледката от тук горе е цяло приключение.”



Замъкът Хоенцолерн (Hohenzollern Castle) се извисява величествено върху върха на едноименната германска планина планината Хохенцолерн при надморска височина 855 метра . Под него в живописната котловина остават градчето Хехинген, а съвсем близо е и Бизинген. И двете селища са разположени в полите на Баварските Алпи. Невероятният Хоенцолерн е и на около 30 км в западна посока от Щутгарт (Stuttgart).

Първоначалният замък на това място е бил издигнат през първата половина на 11 век. Към 1423 г. обаче замъкът е напълно унищожен след продължителна десетмесечна обсада. В началния етап от изграждането на Хоенцолерн в централната му вътрешна част се е намирал малък параклис, около който е започнал строежа на двореца от местните владетели. През следващите години и векове замъкът е непрекъснато нападан, събарян, след което наново построен. Първите 400 г. след изграждането му през 11 в. Хоенцолерн перманентно е търпял набези, като е бил бомбардиран с катапулти, нападат от стрелци и рицари.

През 1850 г. пруският крал Фридрих Вилхелм IV заедно с братовчед си принц Карл Антон фон Хоенцолерн започват изграждането на нов замък на живописния горист ввръх, който да възкреси 400-годишните руини на средновековното укрепление. Новият дворец е бил завършен през 1867 г. и скоро се превръща в символ на новите управници на Югозападна Германия.


В основата на Хоенцолерн има изваяни доста статуи, който претворяват редица пруски царе и благородници. В една от залите във вътрешността на двореца може да разгледате интересни родословни дървета на всички родове и кралски фамилии, които са обитавали магическите стени на Хоенцолерн. Днес замъкът е отворен за туристически посещения, както с екскурзовод, така и за самостоятелни огледи

В Холандия предпочитат брака пред престола

Любовта и брачните отношения командват живота на холандското кралско семейство. Заради нея три короновани особи в последните години се отказаха от правата си върху трона в двореца Хюис тен Бош в Хага, а бащата на сегашната кралица-принц Бернхард призна за две свои извънбрачни щерки. Страстните романи на Беатрикс със съпруга й нацист и престолонаследника Вилем Александър с дъщеря на висш представител на аржентинската хунта също предизвикаха скандал в Нидерландия.

През октомври 2003 холандският принц Йохан Фрисо сeнзационно се отказа от престола, за да се ожени за своята любима Мабел Виссе Смит. Кабинетът не прие избраницата му, тъй като имала връзка с престъпен бос. Според холандските закони никой от кралското семейство не може да се ожени без благословията на правителството. Йохан Фрисо е вторият син на холандската кралица Беатрикс и пряк наследник на престола след брат си Вилем Александър. Принц Фрисо обаче остана непреклонен и избра да се ожени и


да живее с любовта на живота си,

вместо да носи короната на кралската власт.

Подобно решение взимат и двете от лелите му. Сестрите на кралица Беатрикс Ирен и Кристина се омъжват съответно през 1964 г. и 1975 г. за католици, като самата Ирен също приема католическата вяра. За протестантска Холандия от онова време скандалната им постъпка е равносилна на предателство на националните традиции. Парламентът не одобрява и двете сватби, което кара сестрите да се откажат от короната. Според декрет от 2002 г. престолонаследниците, които се откажат от правата си върху короната, автоматично губят и холандското си гражданство.
Прекият престолонаследник на холандския престол принц Вилем Александър също предизвика бурни реакции в холандското общество с избора си на съпруга. Той се ожени за аржентинката Максима Зорегета, чийто баща беше министър в диктаторския режим на генерал Видела. Скандалът беше решен дипломатично. Бащата на Максима се съгласи да не присъства на сватбения ден, който беше на 2 февруари 2002 г.

Женитбата на самата кралица

Беатрикс с Клаус, която бе обвиняван за връзките си с нацистите,



също предизвика през 60-те години брожения в Холандия. През 1945 г. Клаус, който служи в немската армия, е пленен от американците и изпратен в затвор, където работи като шофьор и преводач. След края на войната се изправя пред специален съд, който отрича връзките му с нацистите, въпреки че като повечето ученици той е бил член на нацистките младежките организации "Юнгфолк" и "Хитлерюгенд".

Мечтата на принц Клаус е да следва машинно инженерство. Тъй като германските университети през 1947 г. са препълнени, той не успява да се запише. През 1948 г. постъпва във Факултета по право и политически науки в Хамбург. През 1957 г. преминава успешно специални изпити за включване в дипломатическа служба и през 1961 г. става последователно трети и втори секретар в немското посолство в Доминиканската република. През 1963 г. принц Клаус е преместен в Министерството на външните работи в Бон, където работи в отдел, който отговаря за икономическите връзки с Африка до 1965 г.
Втората световна война кралица Беатрикс, която е родена на 31 януари 1938 г. и е първото дете на кралица Юлиана и принц Бернхард, изкарва във Великобритания и Канада. През 1940 г., след германската инвазия в Холандия, семейството заминава за Лондон. От там принцеса Беатрикс, заедно с по-малката си сестра Ирене, родена през 1939 г., се установяват в Отава. Само след 5 години фамилията, заедно с по-малкото дете Маргрит, появило се на бял свят в Канада, стъпва отново на холандска земя. Принцеса Беатрикс се записва в лицей, където учи изкуства и класически езици. По-късно тя следва в университет и изучава социология, право, икономика, парламентарна история и конституционно право.

В специално радио и телевизионно предаване на 28 юни 1965 г. нейните родители съобщават за годежа на дъщеря им с немския дипломат Клаусфон Амсберг.

Двамата се преместват да живеят в двореца в Хага през 1981 г. Младото семейство скоро е ощастливено с трима сина - принц Вилем - Александър през 1967 г., принц Йохан Фризо през 1968 г. и принц Константин през 1969 г.

На 30 април 1980 г. кралица Юлиана подписва акт за отказване от престола и на трона се качва принцеса Беатрикс, която става кралица на Холандия. Поемането на властта се извършва на специална церемония в новопостроена църква в Амстердам. От тогава тази дата е денят, в който кралицата празнува рождения си ден, още повече, че той съвпада с рождения ден на кралица Юлиана.

Последните шокиращи разкрития са за романтични похождения са починалия на 1 декември съпруг на Юлиана- принц Бернхард. Бащата на холандската кралица Беатрикс е имал

две извънбрачни дъщери,

разкри самият той в интервю, излязло във вестник "Де фолкскрант" едва след смъртта му. "Имам шест дъщери", споделя той пред журналист през 2001 г. Официално принцът има само четири дъщери от съпругата си кралица Юлиана: кралица Беатрикс и принцесите Ирен, Маргриет и Кристина. "Другите две се казват Алексия и Алисия", казва Бернхард. Съществуването на Алексия, 37-годишна французойка, беше обществена тайна в Холандия. Никой досега обаче не знаеше за съществуването на Алисия, която живее в Съединените щати и е на около 50 години. Това не е единственият скандал около принца. В друго негово интервю, той призна, че е получавал подкупи от американски самолетостроител. Бернхард бе заподозрян в това през 1976 г., но впоследствие бе оневинен.

През октомври 1999 година по покана на българския държавен глава Петър Стоянов кралица Беатрикс и принц Клаус бяха на двудневна визита у нас. Бяха подписани споразумения за взаимна защита на инвестициите и меморандум за разбирателство. Кралската двойка дари 10 000 нови лева на Рилския манастир по време на посещението й в Светата обител.

Принцесата и нощта

Събота, 15 март. Премятаме днешните вестници, в които подробно е отразено тържеството в чест на първата годишнина на царското супервнуче Симеон Хасан, което бе в петък, 14 март. Наш екип не беше поканен на партито в имението Царска Бистрица, където семейството живее в последно време – събитието е отразено единствено в политическите всекидневници, все пак внукът е на лидер на партия от управляващата коалиция. Ние ще присъстваме на вечерята за участниците в световния турнир по фитнес за жени под патронажа на Калина Сакскобурготска, давана от семейство Муньос в хотел „Ястребец“.



Спа хотелът малко над Царска Бистрица е любимо място за забавление на царственото семейство напоследък – с трите си ресторанта, пиано бара и дискотеката, както и с разкошния спа център. Казват, че точно тук, във фитнес залата, на Калина й хрумнало да събере фитнес маниаците на турнир в България. А Китин се заел с организацията.



Вечерята е обявена за 8 часа, но и в 9 все още ги няма нито домакините, нито гостите. Явно турнирът в зала „Универсиада“ се е попроточил, а и било нужно повечко време на поканените да се приготвят за вечерята.



Започват да пристигат с микробусите на хотела, като един от първите в лоби бара е Китин Муньос. Той гостоприемно кани в ресторанта президента на Световната федерация по културизъм Рафаел Сантоха, с когото го свързва отдавнашно приятелство, и групата от 20-ина участнички в турнира - в ефектни мини- или разголени вечерни рокли върху изваяните им тела, придружени от треньорите си. Китин притеснен извинява жена си за закъснението, „Нали разбирате, бебето...“




Какво знаем за нея


Калина е известна с бунтарството си спрямо обществените норми. Завършила френски лицей в Мадрид, учила история на изкуството в Лондон, царската дъщеря бе обект на папарашки интерес за медиите в родната й Испания със своята екстравагантност, граничеща със скандал. Тя се появяваше странно и нахакано облечена на обществени места, обръсна си главата заради загубен бас, направи си несполучлива ринопластика... Най-малката от петте деца на Симеон – любимката му – четири години поддържа връзка не с династичен потомък, а с пътешественика и бивш елитен офицер от испанската армия Антонио Муньос Валкарсел, по-известен като Китин, роден в Мароко, с 15 години по-възрастен от нея.



Семейството й я „даде“, когато той поиска ръката й, и сватбата стана в България с 500 отбрани гости. Калина, пленена от българските носии, си поръча сватбената рокля при български дизайнер в стилистиката на фолклорните облекла, а после я дари на Националния исторически музей.
Четири години след сватбата Калина и Китин избраха Царска Бистрица да обявят, че чакат бебе. И решиха наследникът им да се роди в България – на 34 години Калина даде живот на Симеон Хасан, кръстен на дядо си и на краля на Мароко. Бебето проплака в болница „Лозенец“, където баща му присъства на раждането със секцио.


Нов щрих към портрета на една дама


Ето я най-после и нея – с дълга лъскава черна рокля и късо черно кадифено сако с декоративни тегели, с платинено руса перука. На чантата й е вързан небрежно шарен копринен шал. Роклята й се влачи по земята, затова я повдига, като пристъпва, от което се виждат обувките й – лачени със средно високи токове.



Китин я посреща с малък букет от розови рози и ни представя, на испански естествено – „екип на ЕVA, тук са заради теб“. Калина видимо се стряска, тя наистина никак, ама никак не обича журналисти, виждали са я как демонстративно страни от тях. Съветва ни да се обърнем към Галя Дичева, пиар на семейството, но тъй като това посредничество за връзка с нея досега не е дало резултат, ние настояваме да поговорим с нея и да я снимаме тук и сега. Не получаваме никакъв отговор, принцесата просто бяга от нас, споменавайки бегло царя. Няма татко, няма папа - царя!



Влиза в ресторанта, където не сяда на някоя от масите, край които са освен организаторите и участниците в турнира по фитнес, и част от нейните и на Китин (веднага разпознаваме брат му, с когото страхотно си приличат) роднини, пристигнали за вчерашния рожден ден на малкия Симеон Хасан. Калина минава и поздравява присъстващите. С някои от тях се снима – вероятно за спомен, но в никакъв случай не за пресата, макар че изглежда много ефектно, истинска дама с тежък вечерен грим, с бляскави бижута.



По едно време изчезва в тоалетната. Няма как да не отчетем, че се бави доста вътре. Излиза след повече от половин час – свалила е сакото и е останала по рокля с гол гръб и рамене, която откроява стройната й и много слаба фигура, както и белотата на кожата й. Другата промяна е, че е втъкнала в косата си жива аленочервена роза, която хармонира с аленото й червило. Спомням си колко различна изглеждаше на снимките в родното място на Китин – Сиди Ифни в Мароко, облечена в традиционната носия на местните жени. Тя просто умее да бъде различна във всеки един момент, качество, което малко жени притежават и превръщат в свое оръжие.



Ресторантът се е поизпразнил, минава полунощ – след десерта малцина допиват питиетата си. Калина се завърта покрай опосканата шведска маса и след кратко колебание вместо плод, си сервира малко бял ориз (знаем, че е вегетарианка и дори успя да откаже баща си да ловува). Присяда на централната маса, от която току-що е станал мъжът й, за да изпраща тръгващите си гости, но след малко скача и с чинията ориз изчезва към пиано бара.

Кралицата на купона


Местата около рояла вече са заети от роднини на царското семейство. Евъргрийните, които изпълнява певецът, явно им харесват, защото се включват в ритъма им и ръкопляскат ентусиазирано. Принцесата си е сервирала вечерята върху рояла, заедно с чаша кока кола, и настоява на английски за нещо по-бързичко. Тук тя е доста по-различна, отколкото в ресторанта – засмяна, пее, танцува, очевидно умее да се забавлява. По някакъв неведом начин е прибрала полите на дългата си рокля, в която се спъва, ако не я повдига, и я е превърнала в различна дреха, в нещо като малка черна рокля. Забелязвам, че на едната си ръка носи скъп пръстен, а на показалеца до него е намотала лепенка.



За разлика от деня, в който празнуваха рождения ден на малкия, не е с ноктопластика, а с доста зле поддържан маникюр. На някои от ноктите кървавочервеният лак липсва, на други е поизтрит. Но в края на краищата – явно не й пука от това. В хотел „Ястребец“ са свикнали със странностите й - тя обича да прави експерименти с прическата, с грима, с облеклото си, да се появява ту с тюрбан на главата, ту с нарисувани върху носа лунички. Това е да си принцеса, широко скроена при това!



Около нея витае някакво безпокойство. Китин е винаги наблизо, изглежда много влюбен, непрекъснато я хваща за ръката, гали я, прегръща крехките й рамене. Обещал ни е да убеди жена си да позира за снимка за списанието. Вече ни е обяснил, че тя е много трудна на такива неща, че адски се притеснява от любопитството на медиите. Въпреки това разчитаме на мъжката му дума – той прави впечатление на човек, на когото може да се разчита. Не случайно в един момент принцесата го нарече „свой мениджър“, без да се шегува.



И наистина се оказва така. В един момент, някъде към 2 след полунощ, забелязваме, че самата принцеса снима купона в пиано бара с мобилния си телефон. Аха, значи тя може да снима, ние не, така ли! На явно заявеното ни желание да го направим, Калина реагира, изфучавайки като котка от бара. А Китин ни обяснява, че отива да се подготви за фотосесията, която й предлагаме.



Заобиколена от близките си дами, тя не само освежава грима си, а и вплита в косата си няколко изкуствени цветя. Сама избира къде да седне, както и това да държи в ръцете си една специална книга - „Българите“, която измъква от книжните лавици в лоби бара. Посипва в скута си листенца от роза, част от тях се разпиляват край нозете й. Обяснява как много държи да напишем, че бижутата й са дело на български дизайнер. „От тук си ги купих, от Боровец, има магазин на фирма SGS, много скъпи и много хубави бижута.“ На въпроса за роклята отвръща: „Не е маркова, подарък от една дизайнерка, която работи и в България, и в Мексико.“


Не можем да твърдим, че говори добре български – чаровно бърка предлози и членове, търси думите, които й убягват. Не си служи особено ловко с него и Китин Муньос. Странно ми се вижда това, че Калина, която до момента е говорила с мъжа си само на испански, изведнъж се обръща към него на български и се оказва, че и той отбира. Китин питам дали е вярно, че се готвят да се преместят с малкия в Мароко. Не, не е сигурен дали ще го направят, макар за него да не е никакъв проблем да живее между два континента, „Аз съм номад, нали разбирате?“



Към 3 след полунощ принцесата с крехка физика явно е стигнала предела на своята издръжливост. Приключваме със снимките, тя е доволна от резултата. Предлагаме й на сутринта да продължим и виждаме у нея интерес към идеята, но Китин ни отрязва: „Много малко време ще имаме утре, моля ви!“ Стискаме си ръцете. В момента, в който посягам да разцелувам Калина, тя загръща главата си с копринения шал и той се спуска пред лицето й като фередже – тя пак е толкова различна, жената-хамелеон, нестандартната аристократка, която не обича медиите.

Вечният конфликт снаха-свекърва - и в двореца в Люксембург

Бившият Велик херцог Жан и съпругата му Жозефин-Шарлот, снимани през октомври 2000 г.

Когато новината за смъртта на бившата Велика херцогиня на Люксембург Жозефин-Шарлот бе обявена на 10 януари 2005 г., всички политици в страната побързаха да обявят каква загуба е претъпяла страната, знамената бяха спуснати наполовина, а единственото държавно радио излъчваше само класическа музика. В кралския дворец обаче снахата на Жозефин - Мария-Тереза, най-сетне си отдъхна.

Разприте между двете не бяха тайна. Свекървата обвиняваше сегашната Велика херцогиня, че

се държи като лейди Даяна

заради добрите й отношения с журналистите и я наричаше презрително "малката кубинка". Старата аристократка, сестрата на бившия белгийски крал Бодуен не можеше да й прости и факта, че новата стопанка на палата в Люксембург няма синя кръв. Мария -Тереза наистина е родена в Куба в богато семейство на испанец и италианка. Фамилията бяга от острова след революцията на Кастро и красавицата получава своето образование първо в САЩ, а по-късно в Швейцария, където се установява да живее с майка си и баща си. Там, в университета в Женева тя среща своя колега-принц Анри, син на Великия херцог на Люксембург Жан и херцогиня Жозефин-Шарлот. Двамата се женят на деня на Свети Валентин-14 февруари 1981 година. След девет години Анри наследява баща си на трона на херцогството и така става един от най-скоро възкачилите се на престола европейски монарси. Жан абдикира след като 36 години оглавява държавата. Анри Албер Габриел Феликс Мари Гийом всъщност е шестият Велик херцог, след установяването на модерната монархия през 1890 г. Принцът полага клетва за вярност в парламента, който се намира в непосредствена близост до двореца и

провъзгласява своето мото: "Аз служа".

В специална декларация премиерът Жан-Клод Юнкер пише, че принц Анри ще бъде "най-достойният" монарх на страната заради "прекрасния му характер и дълбоките му познания за народа". В първото си изказване след оглавяването на Люксембург, принц Анри посочва, че според него много важно днес е да се съхранят семейните ценности и да се осигуряват равни права на мъжете и жените. "Не сме ли големи егоисти? Забелязваме ли хората, които са по-малко щастливи от нас не само тук, в Люксембург, а също така и в чужбина", емоционално се обръща принцът към нацията.

Принц Анри е роден през 1955 г. Като заместник на баща си още преди да се качи на престола е можел да изпълнява всичките му функции, с изключение на приемането на държавни глави. Освен дипломата си в Женева по икономика и политически науки, има сертификат и от колеж в Кралската военна академия във Великобритания.

Двамата с Мария-Тереза се радват на 5 деца - принц Гийом през 1981 г., принц Феликс през 1984 г., принц Луис през 1986 г., принцеса Александра през 1991 г. и принц Себастиян през 1992 г.

Още като наследник на трона той оглавява много официални комитети, става патрон на няколко спортни федерации и културни асоциации. От зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г. става член и на Международния олимпийски комитет.

Принцът се вълнува много от опазването на природната среда не само в Люксембург, но и в цял свят. Много похвали получава и за своята активност в неправителствената организация "Ментор",

която се занимава с борбата срещу дрогата.

Тронът в Люксембург се предава по наследство и на престола се качва най-големият син от управляващата династия. Ако няма мъж-наследник, начело на държавата застава потомък от друг клон на управляващата фамилия. Ако въобще няма мъже във всички клонове, тогава с короната се окичва най-голямото момиче от управляващата династия. След това наследствеността отново се предава по мъжка линия.
Бащата на сегашния монарх на Люксембург - Жан I е роден през 1921 г. Негов кръстник е папа Бенедикт XV. Великият херцог е бил доброволец в британската армия през периода 1942-1945 г., а от 1945 до 1964 г. е полковник в армията на Люксембург. Самият той е завършил университет в Канада и Военна академия във Великобритания. Жени се през 1953 г. за белгийската принцеса Жозефин-Шарлот. В тяхното семейство също се раждат 5 деца - принцеса Мари-Астрид през 1954 г., престолонаследникът принц Анри през 1955 г., принц Жан и принцеса Маргарета през 1957 г., и принц Гийом през 1963 г.

Жан I наследява на престола своята майка, великата херцогиня Шарлот, която се оттегля след 45-годишно управление. Също като сина си и той е патрон на различни спортни федерации и освен това е запален ловец. Никога не е преставал да спортува, главно езда, фехтовка, плуване, ски, тенис. Не случайно от 1946 г. е член на МОК. Жозефин-Шарлот е родена през 1927 г.

Когато е едва 7-годишна, принцесата загубва майка си - кралица Астрид, която загива в трагична катастрофа. Управлението на Жан Люксембургски се характеризира със значителен икономически просперитет и висок международен авторитет.

Капанът на Хризантемата съсипа принцеса Масако - снахо, в цикъл ли си?

Принцесата заряза кариера на дипломат, превърна се в нещастница, която не роди престолонаследник на японския трон


Японската Даяна, Нещастната принцеса - тези печални титли съпътстват японската принцеса Масако, съпруга на наследника на трона на хризантемата принц Нарухито. Драматичната история продължава вече 15 години и показва лицето на една друга, загадъчно-жестока Япония.

Нарухито вижда бъдещата си жена през 1987 г. на прием за елита. Изключително талантливата, напориста Масако Овада удивително напомня на принца неговия идеал - американския модел Брук Шийлдс. Впрочем качествата на Масако са удивителни и без да се брои перфектната й външност. По онова време девойката е завършила Харвард, говори шест чужди езика и се готви за аспирантура в Оксфорд. Предричат й бляскава кариера на дипломат. Няколко години невероятни усилия на принца най-сетне убеждават красавицата да се откаже от поприще във външното министерство и да свърже живота си с императорското семейство. Няколко пъти Масако отказва на предложенията за брак, но най-после се предава. Ще направя всичко възможно да ви защитя, обещава Нарухито.

Нуждата от „защита" става очевидна още в навечерието на брачната церемония. Страданията на Масако започват от мига, в който става известно, че жена от простолюдието, макар с куп таланти, е приела предложението на принца. Потомци на формално несъществуващото след войната японско дворянство, които все още са много влиятелни в обществото, не пропускат възможност да ухапят бъдещата императорска снаха за липсата на подобаващи маниери и външност. Редовите японци обаче не споделят подобна мания и подкрепят бъдещата принцеса. В навечерието на сватбата още е силна надеждата, че чарът и умът на Масако ще победят средновековните нрави и принцесата ще стане символ на модернизацията на японската монархия и ще отвори Япония за света.

Надеждите обаче са погребани със сватбата, отпразнувана през лятото на 1993 г. в присъствие на огромен брой гости под аплодисментите на цялата страна. Затворена зад стените на Източния дворец на престолонаследника Масако се оказва в затвор. И най-малката й стъпка е под най-строг контрол. Дори за да се обади по телефона на родителите си, трябва да иска специално разрешение. За обществена дейност, разбира се, и дума не може да става. Всички усилия на Масако, всичките й мисли трябва да бъдат насочени единствено към раждането на момче, наследник на престола.

През 1999 г. най-сетне от двореца съобщават за дългоочакваната бременност на Масако. Тя обаче абортира от психическо пренапрежение. Две години нови усилия и на 1 декември 2001 г. най-сетне на бял свят се появява не син, а дъщеря. Натискът върху принцесата продължава. През 2004 г. лекарите обявяват, че Масако страда от синдром на ниска адаптация към околната среда и на моменти изпитва непредсказуеми колебания в психическото и физическото си състояние. За нова бременност естествено не може да става и дума.

През септември 2006 г. Масако преживява още едно повратно събитие. Малкият брат на Нарухито, принц Акисино, най-сетне се сдобива със син - принц Хисахито. Появата на принца (в продължение на цели 40 г. в императорското семейство не се е раждало момче) извежда Япония от кризата за наследяване на престола. Натискът върху принцесата не спира, но вниманието към 45-годишната Масако започва да спада. Колкото и цинично да звучи, японците няма какво повече да очакват от съпругата на престолонаследника. Затова я оставят в ада на депресиите й.

ТЪРКАТ Й КОРЕМА ДА ЗАЧЕНЕ, НЕ ПОМАГА

Откъси от книга за принцесата разкриват ада, в който Масако живее:

На тази смела, дори отчаяна жена й предстоеше не само да се раздели със семейството си и да се откаже от кариерата си, но и да разруши всички връзки с приятели и познати. От „другата страна на рова" започва тайнствен свят на сложния тягостен дворцов протокол и мистични религиозни ритуали.

Средновековните традиции например изискват например да се наведеш под ъгъл от 60 градуса при среща с родственици. Обръщението към съпруга, особено пред публика, е Господин Източен дворец.

Съвременната образована Масако, гостуваща в шинтоисткия Ватикан в крайбрежния град Иса, търпи стоически ритуала, при който две храмови девственици й търкат корема с оризови стръкове, за да зачене по-бързо.

За цялото домакинство наблюдават 50 камерхери и дами, готвачи, шофьори, секретари, дори щатни доктори. Всички те служат в Кунаита и определят какво може и какво не бива да прави и говори новата им господарка, колко трябва да се движи.

Когато Масако се омъжва, името й буквално е зачертано с черна боя в официалните архивни регистри на местната администрация. След бракосъчетанието Масако престава да бъде член на своя род, влиза в семейството на съпруга си, а след смъртта й нейните полуобгорени кости ще се присъединят към праха на неговите предци.

Според източници от императорския дворец веднъж всеки месец, като се започне от сватбата, принцеса Масако изслушва един и същи въпрос от императора. В максимално вежлива форма, използвайки максимално обтекаема терминология, Негово Величество пита дали й е дошъл мензисът. 

Японската принцеса Саяко се прости с императорския двор

Японската принцеса Саяко  се омъжва, на 17 май 2005 със скромна церемония по шинтоиската традиция в токийския хотел "Империал" за 40-годишния Йошики Курода, служител в градоустройствения отдел на столичното кметство.

Булката носеше перлени накити и нетрадиционната дълга бяла рокля вместо кимоно, като почтително покланяше глава от черната лимузина на множеството от японци, дошли да я поздравят.

На сватбеното тържество бяха поканени 150 гости, включително градоначалникът на Токио - в тон с традицията да се кани началникът на младоженеца.

С венчавката си за простосмъртен единствената дъщеря на императорското семейство, наричана още с официалната си титла "принцеса Нори", съкратено от Нориномия, напуска дворцовия живот  и привилегиите си, както повелява традицията.

За разлика от своите братя - престолонаследника Нарухито и принц Акишино, тя трябва да се откаже от титлата си, от щедрата издръжка и да стане обикновена поданичка.

След сватбата младото сем. Курода ще живее в нов апартамент в японската столица и ще трябва да харчи предпазливо заплатата на съпруга, която се равнява на 35 000 лири годишно, пише британската преса.

За да се подготви за драматичната промяна в начина си на живот, Саяко взимаше уроци по шофиране и се обучаваше да пазарува от супермаркет.

Правителството й прави еднократен подарък от 150 млн. йени

(750 000 лири стерлинги), за да гарантира, че бившата принцеса "ще запази достойнството, което й се полага по рождение", обяснява лондонският в. "Таймс".

Тя е завършила факултета по японски език и литература в университета "Гакушин", но от 1992 г. допреди няколко месеца работеше в изследователски институт по орнитология и следеше всекидневно живота на птиците в императорските резиденции.

Конкретен обект на наблюденията й беше земеродното рибарче (Alcedo atthis), за което е написала статията в енциклопедия за животните в Япония.

Сред останалите й любими занимания са традиционните японски танци и тенисът; проявява интерес и към обучението на кучета водачи.

Родителите й я наричаха "Мис Няма значение",

защото това бил обичайният израз, с който успокоявала майка си, когато е изнервена. Затова императрица Мичико я описва като "мила, спокойна и търпелива, отговорна за всичките си постъпки".

Младоженецът е юрист по образование, работил е като банкер и се познава с нея покрай старото си приятелство с нейния брат Акишино. Досега е живял с майка си в малък апартамент; баща му е бил мениджър в "Тойота".

Хобито му е да кара коли, макар че ходи на работа с градския транспорт. Негови колеги казват, че работата му е "да изпълнява неблагодарни служебни задължения, които остават невидими за обществото".

Историята, която звучи като сапунен сериал, постави символичен край на повече от 50-годишната забрана жените да наследяват короната. Според закон от 1947 г. момичетата нямат право да стават императрици, а при сключване на брак с мъж без благородническо потекло губят правата си на принцеси. Сега законопроектът за отмяна на тази забрана вече е факт. Но ако парламентът не го подкрепи, корените на може би най-старата монархия в света (на 2600 г.) ще пресъхнат.

Тя е най-късно омъжилата се принцеса в японското кралско семейство от два века. Шигеро, най-голямата дъщеря на император Хирохито, дядото на Саяко, се омъжила на 17-годишна възраст през 1943 г. Другите му две дъщери се омъжили съответно на 20 и на 21 години.



Късната възраст за женитба вече се приема за нормално явление в Япония, където жените сключват брак около 28-ата си година, а мъжете на 29. Професор Йоко Морита от университета в Нагоя твърди, че принцесата е последвала примера на своите сънароднички, които избират висшето образование и кариерата - в нейния случай комбинирана с активна обществена дейност, пред домакинстването и майчинството. "Упражнява се все по-малко натиск върху жените, които печелят самостоятелно, да се омъжат бързо и да живеят на издръжка на съпруга си. Естествено е успелите да не избързват да се омъжват."



Въпреки че се отказа от работата си в името на семейството, опърничавата принцеса използва случая да подчертае, че макар и да влезе напълно в модела на добра съпруга и домакиня, няма да погребе славата си на жена със собствено мнение. Тя избра изчистена бяла рокля и колие от перли за венчавката си, а родителите й, на които по закон не присъстват на бракосъчетанията на дъщерите си, бяха сред 30-ината гости на тържеството в един от най-почитаните шинтоистки храмове в Централна Япония. След това близо 6000 души изпратиха лимузината на семейство Курода до приема в тяхна чест със 120 гости, включително братята й Нарухито и Акишино. За разликата от традиционните сватби младоженците седели на една маса заедно с приятелите си, а булката облякла кимоно на майка си за втората част от тържествата.



"Всеки живее свой живот и носи отговорност за избора си. Аз не съжалявам за своя, но се чувствам малко самотна. Не знам какво ме очаква, но не се страхувам", призна принцесата на сбогуване с родителите си. "Баща ми каза да почитам съпруга си и да пазя моралните устои на семейството ни. Няколко пъти ми повтори, че всичко ще бъде наред", подчерта тя.

В прехода към новия си живот като обикновена японка принцеса Саяко ще живее в апартамент под наем близо до двореца, а държавата й отпусна еднократна помощ от 1.3 млн. долара за влизането й в реалния свят. Така тя ще има достатъчно време да се научи да пазарува, да се грижи за дома си, да шофира извън двореца. Първото едва ли ще я затрудни, защото като малка една година е посещавала държавна детска градина. Майка й императрица Мичико, която пък е първата обикновена японка, омъжила се за наследник на трона, е изживяла шока от прехода от света на обикновените хора към този на кралския двор и още като хлапе пратила дъщеря си сред обикновените деца. После я научила да готви и домакинства. Момичето правило сладки за дядо си Хирохито. Като дете принцесата прибирала всяка сутрин от прага вестниците и млякото за семейството си.



"За обикновените жени да се научиш да домакинстваш не е проблем. Но за императорското семейство би бил истински шок да разбере всички малки проблеми, които възникват в едно семейство и дом. Мисля, че ще й е нужно известно време да се концентрира върху това. Представете си шока й, ако трябва да се качи в метрото в най-натоварените часове", съчувства й Миико Кодама, професор по масови комуникации в университета "Мусаши".

Дори и да се справи с тези всекидневни грижи, г-жа Курода едва ли ще подкара автомобила на съпруга си, който е любител на високите скорости. Както самата тя призна, "това е твърде опасно". Йошики Курода се познава с императорското семейство от 10 години посредством брата на Саяко - Акишино. Съпрузите обаче се опознали по-добре преди 2 години, когато се запознали официално на тенис парти. Както японската преса отбелязва, императорският зет не е много добър в играта, но явно е успял да омае принцесата. И двамата обичат да наблюдават птиците, имат репутацията на спокойна двойка, която обича пътуванията, и засега не говорят за деца.



Дори и без божествен статус след краха на страната през Втората световна война японската императорска фамилия е една от най-стабилните пазителки на традицията въобще в света.

Тя няма скандалната слава на британската корона, нито е склонна към смели исторически промени. Според легендата императорската фамилия произлиза от шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу. Последните й две поколения обаче успяха да слязат от небето и почти да стопят границата между себе си и простосмъртните. Император Акихито първи направи тази стъпка, като се ожени за момиче без благородническо потекло. Престолонаследникът Нарухито също се ожени за дипломатка. Сега Саяко се отказва от кралските почести заради любовта. Доскоро Саяко бе орнитолог, брат й Нарухито написа докторат за средновековния транспорт по р. Темза, а Акишино проучва живота на домашните птици. Император Акихито пък изследва рибите. Вероятно сред животните товарът на короната не е толкова осезателен, отколкото сред хората. Не случайно медиите цитираха изказване на Саяко от 1993 г., че семейството й живее в "на дъното на най-доброто". Така тя коментира отношението на ултраконсервативния двор, което доведе майка й Мичико до загуба на гласа си от стрес. Затова и принцесата напусна двореца със смесени чувства - малко самотна и несигурна, но и щастлива, че бремето на короната няма да й тежи у дома.

ОБРЪЩЕНИЯ И ТИТЛИ ПРИ ОБЩУВАНЕ

При монархическата форма на управление титлите са наследствени и прякото обръщението към държавен глава - император, крал или цар - е Ваше величество, а индиректното е Негово величество. Обръщението към кралете може да бъде и Сър", Към кралицата - Мадам". Към престолонаследниците и принцовете задължителното обръщение е Ваше кралско височество".

Признатите титли в Европа са: принц, херцог, маркиз, граф, виконт и барон, които се наследяват от най-възрастния наследник от мъжки пол. Рицарската титла не е наследствена. Във Франция титлата принц" обикновено се употребява само за членовете на кралското семейство и се приема, че френските херцози са по-старши от всички чуждестранни принцове. Обръщението към тях е Господин Херцог". Във Великобритания благородническите титли са пет: херцог, маркиз, граф, виконт и барон. Тези титли също се наследяват по мъжка линия. Званието пожизнен пер (лорд) не се наследява. Притежателите на тези титли образуват т. нар. висше благородническо. Тази категория хора като цяло съставя Горната камара на Парламента - Палатата на лордовете.

Аристокрацията има многостепенна йерархия на титлите. На върха на пирамидата стои главата на съответния владетелен дом, който при монархическите страни е и държавен глава. След него следват принцовете с кралска кръв, т. е. членовете на династията, принцовете, принадлежащи към кралското семейство, херцозите, маркизите, графовете, виконтите и бароните. Всички те принадлежат към висшето дворянство. Титулуваните обръщения към тях са: Ваше кралско височество - за принцовете с кралска кръв, Ваше височество - за обикновените принцове, и Ваша светлост - за останалите. (В България обръщението към близките родственици на царя е Ваше царско височество.)

Йерархичното подреждане и значение на титлите е следното:

Принц (от лат. принцепс - пръв): най-висшата аристократична титла, съответстваща на славяноезичната княз.

Херцог: първоначално изборен военен предводител при древните германци, по-късно крупен наследствен феодален владетел, в късното Средновековие една от най-висшите благороднически титли.

Маркиз (Франция, Италия, Испания и Великобритания) или маркграф (Германия и Унгария): първоначално назначаван управител на голяма област (марка), по-късно се трансформира като дворянска титла.

Граф (нем. - граф, лат. - комис, фр. - конт, анг. - ърл): в ранното Средновековие назначен управител на област, по-късно дребен феодален владетел, при централизираната кралска власт се превръща в дворянска титла.

Виконт (вицеграф): първоначално заместник-управителна област, след това благородническа титла във Великобритания и Франция.

Барон (от лат. баро): васал лично на краля, по-късно благородническа титла, стояща най-ниско в йерархията на висшето дворянство.

Баронет (умалително от барон): наследствена титла във Великобритания, заемаща междинно положение във висшето и нисшето дворянство.

В Обединеното кралство към групата на благородниците влизат баронетите и рицарите, които за да се отличат от обикновените граждани, към собственото им име се прибавя благородното сър. Пак по същата причина нетитулуваните малки благородници в Европа прибавят към фамилните си имена специфичен предлог: фон" за германоезичните и скандинавските страни, дьо" за френскоезичните и да" за Португалия.

Първата любов на Филип е братовчедка му Александра

Аристократът подарява гривна с монограм "Обичам те", докато вече се е прицелил в бъдещата кралица


Историите с принц Филип продължават. Той не е в състояние да скрие интереса си към жените. И винаги е бил такъв. Когато се жени за бъдещата кралица, има репутацията на мъж на жените. След толкова години във флота и предвид хубавия му външен вид би било обезпокоително, ако не е така. Оттогава той само затвърждава това. През последния половин век името му се свързва с херцогини, принцеси, жени от местната аристокрация, писателката Дафни дю Морие и дори една сервитьорка от Фортнъм и Мейсън.
За разлика от повечето мъже, принц Филип няма предпочитания към определен тип жени. Братовчедка му принцеса Александра Гръцка отбелязва: "Той харесваше блондинки, брюнетки и червенокоси, беше му безразлично." Една от първите жени, които Филип харесва, е самата Александра. Нейната реакция е възторжена: "Хареса ми широката му усмивка." В първите години на войната и двамата са двайсетгодишни и са заедно при всяка възможност. Наблюдава се любопитно съвпадение. Корабът на Филип винаги се оказва там, където Александра току-що е пристигнала. Двамата плуват в Кайро и се пекат в Кейп Таун. В Лондон пренебрегват "Блиц" и обядват в "Савой". Танцуват в "Клуб 400" и шофират до Бъкингамшир, за да посетят братовчедка си Марина, омъжена за чичото на кралицата, херцога на Кент. "Най-добре си спомням Филип в отпуск. Това бе Филип, който обядва и танцува и споделя с мен за всичко", казва Александра. През 1944 г., въпреки обичта към своя красив братовчед, Александра приема династически брак с краля на Югославия. Но нейното оттегляне от романтичната сцена не оставя Филип съкрушен. Тъкмо обратното - той е обгърнат от женска компания. Сближава се с канадската дебютантка в обществото Осла Бенинг, но тя е предупредена от лорд Маунтбатън и по-късно се омъжва за лорд Хеникър. По време на флирта си с Александра принц Филип преживява една наситена, макар и краткотрайна връзка с Кобина Райт Джуниър, американска дебютантка с нахакана майка. Но младата дама попада в "Харис бар" във Венеция при една от отпуските си на брега. Когато Филип се връща в Лондон, майката заедно с дъщеря си го последват. Кобина и Филип обядват и вечерят заедно всеки ден по време на триседмичния им престой. "Той може и да е бил принц без княжество", както се изразява тя, "но въпреки това е аристократ". Според г-жа Райт, преди отново да отплуват за Щатите, той подарил на дъщеря й златна гривна с надпис "Обичам те". Тя добавя, че Филип искал да се ожени за Кобина Джуниър и обещал да я последва през Атлантика. Майката се оказва заблудена от амбицията си. Филип може и да е харесвал блестящата блондинка, която се появява на корицата на списание "Лайф". Но когато става дума за брак, той вече се е прицелил в по-голяма риба Още през 1939 г. принц Филип информира капитана на "Рамилис" за намеренията си. "Рамилис" е кралският военен кораб, към който току-що принцът се е присъединил като морски курсант. Тогавашният капитан, а по-късно и вицеадмирал Харълд Том Бейли-Гроуман му казва, че ако се стреми към успешна кариера в Кралския флот, трябва да се откаже от гръцкото си гражданство Принцът наистина потвърждава, че иска да стане британски поданик. "Тогава дойде изненадата", отбелязва адмиралът в непубликувания си дневник. "Филип продължи: Чичо ми Дики (Маунтбатън) има планове за мен. Той смята, че трябва да се оженя за принцеса Елизабет." "Бях поразен и след известно колебание го попитах: "Наистина ли я харесвате?" А той отговори: "О, да. Много. Пиша й всяка седмица." Въоръжен с новината, адмиралът прави всичко, което зависи от него, да държи Филип далеч от изкушенията, когато корабът "Рамилис" пуска котва в пристанище.

Едуард Осми – тронът или жената

Това е единственият крал в историята на Великобритания, който доброволно се е отказал от трона.

Което си е необичайно, като се има предвид, че навсякъде по света хората се мъчат да сграбчат властта с всички зъби и нокти, които могат да влязат в действие, включително изкуствени ченета.
Всъщност Едуард Албърт Крисчън Джордж Андрю Патрик Дейвид Уиндзор е крал за по-малко от година. Преди да стане крал той е доста деен – взима активно участие в Първата световна война, представлява баща си Джордж Пети в чужбина, помага да се намали бедността и мизерията на населението, смачкано от Голямата депресия.
Всичко говори за един чудесен бъдещ крал. Но…
Увлечението на бъдещия крал по омъжени жени започва също преди той да наследи короната. Едуард има няколко връзки с омъжени жени, повечето американки. Една от тях, лейди Фърнес, представя принца на своята приятелка Уолис Симпсън. Това се случва през 1928. Една година по-рано мисис Симпсън се е развела с първия си съпруг и след това се е омъжила за втория – мистър Симпсън.
И става тя каквато става – лейди Фърнес заминава за чужбина и палавият принц и почтената мисис бързо скачат заедно в леглото. Нещо повече, те се влюбват един в друг…
Всички кресват против тази връзка. Кралят и кралицата отказват да приемат Уолис в двореца. Братът на Едуард, Албърт, му повтаря, че трябва да си намери по-подходяща жена. Но принцът не слуша. Той е абсолютно запленен от мисис Симпсън.


През 1936 кралят умира, да живее крал Едуард Осми. Еди обаче нарушава изискванията на протокола още на втория ден от царуването си. А именно, докато публично четат прокламацията за неговото коронясване, той слуша от един прозорец на двореца “Сейнт Джеймс” в компанията на все още женената Уолис Симпсън.
Когато Уолис започва процедурите по развода си, става ясно, че крал Едуард има голямо желание да се ожени за нея. Но има твърде много пречки. Едуард, след като вече е крал, се явява и глава на Англиканската църква, която забранява брак с разведен човек. С една дума – лоша работа… Духовете са толкова разбунени, че премиерът даже праща хора от Скотланд Ярд да следят двойката.
Едуард има три варианта пред себе си: да се откаже от Уолис; да се ожени за нея против волята на министрите; да абдикира. Той не иска да се откаже от жената, която обича. Не иска и да се ожени за нея против волята на правителството, защото това може да доведе да падането на кабинета и след това до конституционна криза. Затова кралят решава да абдикира.
И той го прави. Подписва всички бумаги, които трябва, и прави обръщение към нацията по радиото. В него произнася прочутите думи: “Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.”
Едуард напуска Англия, жени се за мисис Симпсън във Франция и става херцог на Уиндзор. Такъв той остава до края на живота си (1972). Един крал, който доброволно се отказва от властта, за да бъде с жената, която обича. Това не става всеки ден!

Холандската принцеса Амалия има за джобни по 1 евро на седмица

Нидерландската принцеса Амалия, която е едва шестгодишна, има за джобни на седмица по едно евро, обяви майка й – принцеса Максима в популярно в Холандия телевизионно шоу за образование, информира DutchNews. Малката принцеса, която е трета наследничка на престола, предпочита да спестява тази дребна сума и рядко я харчи, сподели още родителското тяло пред тв аудиторията. Максима каза пред зрителите, че смята, че е доста важно децата от ранна възраст да имат контакт с парите и да трупат умения да боравят с тях. Във връзка с това дъщеря й Амалия получава „допълнително заплащане”, когато се съгласи да извършва различен тип домакинска работа. Според проведено наскоро изследване на учените от института Нибуд, в холандските семейства най-често на децата трябва да започват да се дават джобни пари на около шестгодишна възраст. Тогава малчуганите започват да могат да разпознават разликата в стойността им и да се ориентират с каква сума, какво могат да си позволят като покупка. По официални данни, в Нидерландия на 70 процента от 8-9 годишните родителите вече им дават редовно джобни. 

Забраните за новата британска принцеса Кейт Мидълтън


Преди един век Кейт Мидълтън изобщо нямаше да може дори да се доближи до член на британското кралско семейство. Сега това правило е немислимо, но въпреки всичко за бъдещата принцеса ще има 10 неща, които ще й бъдат забранени.

Сватбата на британската „Пепеляшка” бе едва вчера, но тя отдавна е наясно, че бъдещият й статут е подчинен на строги кралски порядки.

Правило №1: Тя никога вече няма да бъде наричана Кейт – Щом влезе в кралското семейство тя ще се казва „Нейно кралско височество принцеса Уилям Уелска”. Към нея ще се обръщат също с „Катрин” или „Мадам”.

Правило №2: Няма да гласува повече: Кралицата и другите членове на кралската фамилия имат право да гласуват, но те не го правят, защото би било в разрез с конституцията и с повелята за неутралност на монархическата институция.

Правило №3: Няма да се кандидатира за изборни постове

№4: Трябва да се пази от папараци: Животът на кралското семейство интересува силно британците и бъдещата принцеса без съмнение ще се сблъсква с немалко слухове. Но Кейт без друго отдавна е под светлината на прожекторите и вече е била критикувана или одумвана дори за най-незначителни неща. Наричали са я простосмъртна, клюкарствали са, че по скандален начин е изкачила социалната стълба. Тя трябва да се подготви да бъде преследвана денонощно от папараци.

Правило №5: Играта Монополи е забранена: През 2008 г. Йоркският херцог принц Андрю разкри, че на членовете на кралската фамилия е забранено да играят у дома известната светска игра Монополи, защото била твърде долнопробна. Само че не разкри с какво я заменят.

Правило №6: Не може да казва или прави нещо укоримо: Кейт очевидно ще трябва да внимава, да не би да приеме голяма сума пари от някой бизнесмен. Нещо повече, тя не ще може да разкрива своите позиции по политически и социални въпроси.

Правило №7: Край на яденето на морски дарове: Членовете на британското кралско семейство очевидно никога не са яли морски дарове, защото се страхуват от хранително отравяне. Така че Кейт трябва да забрави за раците и скаридите или, ако яде това , трябва да го прави скришом.

Правило №8: Забранено й е да работи: Добре известно е, че кралският статут и кариерата са несъвместими неща. Това беше припомнено, когато на принца не разрешиха да работи на непълен работен ден във фабрика и когато графинята на Уесекс Софи беше принудена да напусне пиар-агенцията. Затова дипломата на Кейт по история на изкуствата едва ли ще й послужи за нещо. Освен, за да е компетентна в светски разговори.

Правило №9: Не може да слага подписа си под документи, които не са официални: Ако Уилям стане крал, Кейт ще бъде държавен съветник и може да й се налага да подписва правителствени документи. Хората, които играят такава роля, не могат да подписват всяко нещо, което им бъде поднесено. Миналата година върху главата на принц Хари се изсипаха гръм и мълнии, затова че се подписал върху гипса на счупената ръка на едно момиче.

Правило №10: Не може да довършва яденето си: Ако Кейт се храни по-бавно от кралицата, може да остане гладна. Тъй като щом Елизабет Втора приключи с яденето, всички на трапезата спират да се хранят.

Белите булченски рокли - традиция и история

Кралица Виктория в бялата си булченска рокля и принц Албърт. Снимката е от неизвестен автор от 1854г., тоест 14 години след сключването на брака.

Наложилата се в западната култура традиция булчинските рокли да са бели е сравнително млада. Малко повече от век ни дели от времето, когато бялото, въпреки че набирало популярност, все още се конкурирало с много други цветове, които булките избирали за булчинската си рокля.

Всеобщото схващане за налагане на бялата булчинска рокля се свързва с избора на кралицата на Обединеното Кралство Виктория при сватбата й с братовчед й – принц Албърт Сакскобургготски през 1840 година. И наистина кралица Виктория е първата кралска особа през модерната епоха, която се омъжва в бяла булчинска рокля. Но погрешно е разбирането, че тя е едва ли не първата жена, която се е омъжила в бяло.

Сключването на свещен съюз между мъжа и жената е практика стара, колкото самото човечество. Тържественият му характер пък предполага и тържествени дрехи, в които да се врекат младоженците. Сред разнообразните традиции в различните култури в древността се откроява обичаят в древен Рим булката да сключва брак забулена с червено було и с бяла туника или наметка.

По-късно, през средновековието и почти до началото на 20 век в западните култури бялата булчинска рокля била възможен избор – един от многото. Акцентът тогава обаче падал не върху цвета, а върху стойността и количеството на материалите от които била изработена булченската рокля. И нямало как иначе. През тъмните векове бракът бил само по изключение сключване на съюз между двама души основан на любов, а по правило преди всичко се осъществявал за да свърже две семейства, два бизнеса, а понякога дори и две държави. Затова и в по-високите социални слоеве булката и булчинската й рокля трябвало да демонстрират благосъстоянието на семейството. Булчинските рокли на богатите по това време били многоцветни, ярки, пищни, с много украса. За изработката им се използвало кадифе, кожа, коприна. По-бедните булки използвали най-хубавата си рокля, обикновено тази, с която посещавали църквата. При всички положения роклите можело да бъдат носени и след това.

При кралските особи въпросът стоял другояче. За разлика от простолюдието, където черното било традиционен цвят на скърбене по починал, средновековните европейски кралици се обличали изцяло в бяло, когато били в траур. От това следвало, че белия цвят е неприемлив за кралска булчинска рокля. Почти до средата на 19 век булчинските рокли в кралските сватби били червени, златисти, сребристи с характерна пищност. Съществуват и изключения. Кралица Филипа Английска (1394-1430) се омъжила кралят на Дания, Норвегия и Швеция Ерик III в бяла копринена рокля. Около век по-късно и принцесата Ана Британска се омъжва за френския крал Луи XII с бяла булчинска рокля.

19 век е векът на индустриалната революция и на европейското колониално господство. След войната с Франция и упадъка на Испания и Португалия, Обединеното кралство се превръща във водещата световна сила, с повече от ? от световното население в границите си. Монархът на една такава държава е по правило с изключително световно влияние и популярност, разбира се погледната през призмата на 19 век. Затова и не е трудно да си представим, защо когато през 1840г. кралица Виктория облича своята бяла сатенена булчинска рокля, това оказва значително влияние и стремеж за подражание. Друг фактор, който помага за развитието на традицията за бялата булчинска рокля е увеличаването на потокът от информация между хората. За това спомага увеличаването на обема на стоки и товари, миграцията на хората към градовете и концентрацията им там, както и развитието на комуникационните и медийните технологии. Промишленото развитие пък дава възможност на почти всяка жена да има нова булчинска рокля за сватбата си.

Така за по-малко от 50 години след 1840г. бялата булчинска рокля се превръща в основно облекло за булките в западните държави при това често представяна като традиция от незапомнени времена. Синьото пък, като цвят на непорочността е заменен от бялото, за да се потвърди традицията. 

Кралски разходи...

Или колко струва на една държава да си има крал и кралица...

Според проучване на белгийския изследовател Херман Матхейс, публикувано в холандските средства за масова информация, кралското семейство на Холандия е “най-скъпо струващото” на територията на континентална Европа, предава ИТАР-ТАСС.

Сметките показали, че височайшата фамилия от династията Оран-Насау начело със симпатичната кралица Беатрикс струва на държавата 39,6 млн. евро годишно. Матхейс уточнява, че в тези разходи не са включени харчовете за обезпечаване на сигурността, държавните визити и издръжката на кралските дворци. Ако те също бъдат приспаднати, “цената” на холандското кралско семейство надхвърля 100 млн. евро годишно.

На Стария континент по-скъпо “струват” само британската кралица Елизабет ІІ и нейното семейство – 46,6 млн. евро, уточнява изследователят. При това, разходите за издръжката им расте – през 2008 г. британската корона е струвала на поданиците си $ 80 млн. или с 2 млн. паунда ($ 3,24 млн.) повече, отколкото през 2007 г.

Британската корона притежава 194 000 хектара селскостопански насаждения, гори и паркове на стойност над 700 млн. евро. Въпреки това през 2008 г. кралица Елизабет ІІ поиска от правителството на Острова отделянето на допълнително средства за ремонт на кралските дворци – молба, която срещна твърдия отказ на управляващите.

Останалите европейски монархии струват на страните си много по-евтино – Испания, Швеция, Дания, Белгия и Норвегия харчат за издръжката на кралските фамилии от 8,8 до 28 млн. евро.

“Най-икономична” е монархията в Люксембург – великият херцог Анри и семейството му се задоволяват само с 8,7 млн. евро от държавния бюджет годишно.

За крале и кралици

Какъв е смисълът на кралската институция? Какво правят по цял ден кралете и кралиците? И как ли би се чувствал човек, ако е един от тях?

Отдавна е отминало времето, когато кралете са твърдели, че управляват по силата на Божествено право. Но те все още съществуват – защо?

Интелектуалните аргументи в полза на премахването на монархията звучат убедително, и все пак кралските сватби, юбилеи и погребения са в състояние да накарат стотици хиляди хора да излязат на улиците – с какво тези привилегировани личности владеят все още човешкото въображение?

В това извънредно забавно и същевременно интелигентно проучване Джеръми Паксман анализира с присъщото си чувство за хумор всички аспекти на монархията. От екзекуцията на Чарлс I през кралица Виктория до Елизабет II, Паксман коментира претърпените от хората и институцията промени. Смутен до смърт по време на прием, парализиран от притеснение при срещата си с кралицата или на интимен обяд с покойната лейди Даяна, Паксман остава верен на себе си, поднасяйки ни смесица от история, репортажи и проникновени анализи. 

Замъкът Балморал в Шотландия (Balmoral Castle)

Замъкът Балморал /Balmoral Castle/ безспорно е перлата в короната на шотландското дворцово строителство. Този красив замък се намира в графство Абърдъншир (Aberdeenshire). От както е построен той служи за лятна резиденция на английското кралско семейство. Балморал и имотите около него са купени от кралица Виктория, която била съпруга на Принц Алберт (Prince Albert).
От тогава насам фамилният замък се предава от поколение на поколение, а откакто съществува прилежащите му земи стават все повече. Днес Балморал се разпростира на площ от 26000 хектара, като в тях влиза и преминаващата и невероятно красива река Дий (River Dee). Историята на двореца започва назад през Средновековието, когато сър Уилям Друмънд (William Drummond) издига на мястото на днешния Балморал своето фамилно имение през 1390 г. През 1316–1390 г. Крал Робърт II (King Robert II) използва тогавашната постройка като ловна хижа.

Историята на Балморал като царска резиденция започва от 1848 г., когато къщата е отдаден под наем на кралица Виктория и принц Алберт. Във своите дневници кралицата описва любимия си замък като „моя скъп рай в планинската част на Шотландия”. До ден днешен кралицата прекарва лятната си ваканция в красивите зали на Балморал, които са допълнени от красиво аранжирана градина.

С течение на годините кралската фамили допринася много за развитието на двореца, като непрекъснато се грижи за хармонията в растителния и животинския свят. Изключител но много за красивите градини около Балморал направи в последо време херцогът на Единбург, който разшири цветната и зеленчуковата градина, като същевременно построи и воден парк. Водната градина е разположена в западната част на главния парк между красиви дървета.

Днес в Балморал работят стотици хора, които се грижат за екологичния баланс в имението. Според близки на кралското семейство Елизабет Втора е ангажирана със „зелени“ дейности от над 20 години. В Балморал се развива проект, който предвижда малка водна електроцентрала, която да продуцира тока за замъка.

Мощността на централата ще бъде около един мегават, което ще бъде достатъчно за кралските нужди и за около 1000 домакинства от околностите. С цел опазване на околната среда през последните години автомобилите, обслужващи кралица Елизабет ІІ бяха подменени с коли, работещи на газ. 

Как да не се изложим пред кралицата

Ритуалът за пиене на следобеден чай с английски маниери е пищен като набора по ръкавите на дукеса Ана, която всъщност го въвела.

Церемонията трябва да започне в 16,00 часа, въпреки че я наричат "Five o'clock" (от английски език - "точно в пет часа"), може би защото тогава обича да пие чай кралицата.

Когато избирате дреха за събитието, не се колебайте да сложите рокля. Ако пък се намирате на Острова, дрескодът гласи да не забравяте и шапката.

Политика, религия, деца. Според етиката това са деликатни теми и затова трябва да се избягват. Забранени са разговорите и за времето. Британките никога не обсъждат непрестанния дъжд, защото може да се скарат дали е досаден, или приятен.

Традиционните сбирки са си само по женски, тъй като се предполага, че мъжете ще скучаят на тях.

Протоколът сочи, че на масата трябва да има два вида чай - черен и зелен. За да ги различавате, върху капака на едната кана залепете изсушено листо от роза.

Сервизът е от първокласен бял порцелан.

Върху чашите обикновено има нарисувани цикламени замъци. Но ако гостите са повече, са позволени и други десени.

Комплектът включва голяма чиния (за сладките), в нея малка и отгоре чаша. Между двете чинийки се поставя салфетката.

Тя е от плат, с различни бродерии във формата на квадрат с размер 20 см. Има и още една, която се слага върху дясното коляно. А дръжките на всички чаши трябва да сочат надясно.

Ако чаят ви изстине или просто не го харесате на вкус, може да го изсипете в специална купа, поставена на масата, и да си изберете друг вид. Чашата не се пълни до горе, а се долива, за да не изстине напитката. Според етикета се пият до три чаши чай.

Билковата отвара се сервира само от домакинята и никога от помощниците в дома. За нея ритуалът е привилегия и удоволствие.

Кафявата захар разваля вкуса на чая, а черният и зеленият вид не се пият с мед.

Затова се подслажда с бучки бяла захар.

Може да допълните с мляко, но не сметана, или лимон, нарязан задължително на кръгчета.

Тук чаят се приготвя в микровълнова печка за ужас на обитателите на Острова.

Но тази хитра практика не върви на изтънчените английски маниери. Според тях водата не трябва да се оставя да кипне, а само да се затопли, но точно до 80 градуса.

Поднася се с триъгълни сандвичи с краставици и сьомга. Други традиционни пълнежи са с шунка, варено яйце или сирене “Филаделфия”. Филийките може да са и препечени, но задължително с отрязани корички.

След тях пристигат и сладкишите, придружени със сладко от горски ягоди и бита сметана. Типичен десерт са и плодовете, потопени в течен шоколад.

Накрая идва ред и на английските кифлички.

Ритуалът завършва с шампанско. Единствената друга допустима напитка е портокалов сок.

Гостите не трябва да стоят повече от час и половина. Ако се позабравят - домакинята слага края на следобедния чай, като оставя салфетката си върху масата.

Пътят на чая

Китайският император Шен Нунг обичал да пие варена вода в парка на двореца си под красиво дърво. Един ден, докато се наслаждавал на почивката си, листо от дървото паднало в чашата му. След няколко минути водата му придобила приятен аромат и вкус.

В Европа първи донасят чая датчаните и португалците. Те започват да го продават на французите и германците. Но все пак англичаните са тези, които и до днес пият най-много чай и в духа на традициите им измислили и етикет за пиенето му.

Томас Гарауей е човекът, който внася напитката на Острова. Той създал и така популярните къщи за чай. Те обаче били само за мъжете, дамите го пиели вкъщи. Традицията е разбита от Томас Туининг, създателя на верига от заведения, в които канел предимно жени. И до днес неговото име стои върху опаковките на едни от най-известните английски чайове.

Създателката на традицията на следобедния чай е любимата придворна дама на кралица Виктория - Ана Мария Станхоуп и седма дукеса на Брадфорд. По онова време хората се хранили само два пъти на ден - на закуска и на вечеря. Но дукесата редовно огладнявала в следобедните часове и за да оправдае апетита си, започнала да кани приятелки на по a nice cup of tea (от английски език - хубава чаша чай), и бисквити. Тази практика постепенно добила завидна популярност и следобедният чай се превърнал в мода на аристокрацията.