Капанът на Хризантемата съсипа принцеса Масако - снахо, в цикъл ли си?

 

Принцесата заряза кариера на дипломат, превърна се в нещастница, която не роди престолонаследник на японския трон


Японската Даяна, Нещастната принцеса - тези печални титли съпътстват японската принцеса Масако, съпруга на наследника на трона на хризантемата принц Нарухито. Драматичната история продължава вече 15 години и показва лицето на една друга, загадъчно-жестока Япония.

Нарухито вижда бъдещата си жена през 1987 г. на прием за елита. Изключително талантливата, напориста Масако Овада удивително напомня на принца неговия идеал - американския модел Брук Шийлдс. Впрочем качествата на Масако са удивителни и без да се брои перфектната й външност. По онова време девойката е завършила Харвард, говори шест чужди езика и се готви за аспирантура в Оксфорд. Предричат й бляскава кариера на дипломат. Няколко години невероятни усилия на принца най-сетне убеждават красавицата да се откаже от поприще във външното министерство и да свърже живота си с императорското семейство. Няколко пъти Масако отказва на предложенията за брак, но най-после се предава. Ще направя всичко възможно да ви защитя, обещава Нарухито.

Нуждата от „защита" става очевидна още в навечерието на брачната церемония. Страданията на Масако започват от мига, в който става известно, че жена от простолюдието, макар с куп таланти, е приела предложението на принца. Потомци на формално несъществуващото след войната японско дворянство, които все още са много влиятелни в обществото, не пропускат възможност да ухапят бъдещата императорска снаха за липсата на подобаващи маниери и външност. Редовите японци обаче не споделят подобна мания и подкрепят бъдещата принцеса. В навечерието на сватбата още е силна надеждата, че чарът и умът на Масако ще победят средновековните нрави и принцесата ще стане символ на модернизацията на японската монархия и ще отвори Япония за света.

Надеждите обаче са погребани със сватбата, отпразнувана през лятото на 1993 г. в присъствие на огромен брой гости под аплодисментите на цялата страна. Затворена зад стените на Източния дворец на престолонаследника Масако се оказва в затвор. И най-малката й стъпка е под най-строг контрол. Дори за да се обади по телефона на родителите си, трябва да иска специално разрешение. За обществена дейност, разбира се, и дума не може да става. Всички усилия на Масако, всичките й мисли трябва да бъдат насочени единствено към раждането на момче, наследник на престола.

През 1999 г. най-сетне от двореца съобщават за дългоочакваната бременност на Масако. Тя обаче абортира от психическо пренапрежение. Две години нови усилия и на 1 декември 2001 г. най-сетне на бял свят се появява не син, а дъщеря. Натискът върху принцесата продължава. През 2004 г. лекарите обявяват, че Масако страда от синдром на ниска адаптация към околната среда и на моменти изпитва непредсказуеми колебания в психическото и физическото си състояние. За нова бременност естествено не може да става и дума.

През септември 2006 г. Масако преживява още едно повратно събитие. Малкият брат на Нарухито, принц Акисино, най-сетне се сдобива със син - принц Хисахито. Появата на принца (в продължение на цели 40 г. в императорското семейство не се е раждало момче) извежда Япония от кризата за наследяване на престола. Натискът върху принцесата не спира, но вниманието към 45-годишната Масако започва да спада. Колкото и цинично да звучи, японците няма какво повече да очакват от съпругата на престолонаследника. Затова я оставят в ада на депресиите й.

ТЪРКАТ Й КОРЕМА ДА ЗАЧЕНЕ, НЕ ПОМАГА

Откъси от книга за принцесата разкриват ада, в който Масако живее:

На тази смела, дори отчаяна жена й предстоеше не само да се раздели със семейството си и да се откаже от кариерата си, но и да разруши всички връзки с приятели и познати. От „другата страна на рова" започва тайнствен свят на сложния тягостен дворцов протокол и мистични религиозни ритуали.

Средновековните традиции например изискват например да се наведеш под ъгъл от 60 градуса при среща с родственици. Обръщението към съпруга, особено пред публика, е Господин Източен дворец.

Съвременната образована Масако, гостуваща в шинтоисткия Ватикан в крайбрежния град Иса, търпи стоически ритуала, при който две храмови девственици й търкат корема с оризови стръкове, за да зачене по-бързо.

За цялото домакинство наблюдават 50 камерхери и дами, готвачи, шофьори, секретари, дори щатни доктори. Всички те служат в Кунаита и определят какво може и какво не бива да прави и говори новата им господарка, колко трябва да се движи.

Когато Масако се омъжва, името й буквално е зачертано с черна боя в официалните архивни регистри на местната администрация. След бракосъчетанието Масако престава да бъде член на своя род, влиза в семейството на съпруга си, а след смъртта й нейните полуобгорени кости ще се присъединят към праха на неговите предци.

Според източници от императорския дворец веднъж всеки месец, като се започне от сватбата, принцеса Масако изслушва един и същи въпрос от императора. В максимално вежлива форма, използвайки максимално обтекаема терминология, Негово Величество пита дали й е дошъл мензисът. 

Японската принцеса Саяко се прости с императорския двор

Японската принцеса Саяко  се омъжва, на 17 май 2005 със скромна церемония по шинтоиската традиция в токийския хотел "Империал" за 40-годишния Йошики Курода, служител в градоустройствения отдел на столичното кметство.

Булката носеше перлени накити и нетрадиционната дълга бяла рокля вместо кимоно, като почтително покланяше глава от черната лимузина на множеството от японци, дошли да я поздравят.

На сватбеното тържество бяха поканени 150 гости, включително градоначалникът на Токио - в тон с традицията да се кани началникът на младоженеца.

С венчавката си за простосмъртен единствената дъщеря на императорското семейство, наричана още с официалната си титла "принцеса Нори", съкратено от Нориномия, напуска дворцовия живот  и привилегиите си, както повелява традицията.

За разлика от своите братя - престолонаследника Нарухито и принц Акишино, тя трябва да се откаже от титлата си, от щедрата издръжка и да стане обикновена поданичка.

След сватбата младото сем. Курода ще живее в нов апартамент в японската столица и ще трябва да харчи предпазливо заплатата на съпруга, която се равнява на 35 000 лири годишно, пише британската преса.

За да се подготви за драматичната промяна в начина си на живот, Саяко взимаше уроци по шофиране и се обучаваше да пазарува от супермаркет.

Правителството й прави еднократен подарък от 150 млн. йени

(750 000 лири стерлинги), за да гарантира, че бившата принцеса "ще запази достойнството, което й се полага по рождение", обяснява лондонският в. "Таймс".

Тя е завършила факултета по японски език и литература в университета "Гакушин", но от 1992 г. допреди няколко месеца работеше в изследователски институт по орнитология и следеше всекидневно живота на птиците в императорските резиденции.

Конкретен обект на наблюденията й беше земеродното рибарче (Alcedo atthis), за което е написала статията в енциклопедия за животните в Япония.

Сред останалите й любими занимания са традиционните японски танци и тенисът; проявява интерес и към обучението на кучета водачи.

Родителите й я наричаха "Мис Няма значение",

защото това бил обичайният израз, с който успокоявала майка си, когато е изнервена. Затова императрица Мичико я описва като "мила, спокойна и търпелива, отговорна за всичките си постъпки".

Младоженецът е юрист по образование, работил е като банкер и се познава с нея покрай старото си приятелство с нейния брат Акишино. Досега е живял с майка си в малък апартамент; баща му е бил мениджър в "Тойота".

Хобито му е да кара коли, макар че ходи на работа с градския транспорт. Негови колеги казват, че работата му е "да изпълнява неблагодарни служебни задължения, които остават невидими за обществото".

Историята, която звучи като сапунен сериал, постави символичен край на повече от 50-годишната забрана жените да наследяват короната. Според закон от 1947 г. момичетата нямат право да стават императрици, а при сключване на брак с мъж без благородническо потекло губят правата си на принцеси. Сега законопроектът за отмяна на тази забрана вече е факт. Но ако парламентът не го подкрепи, корените на може би най-старата монархия в света (на 2600 г.) ще пресъхнат.

Тя е най-късно омъжилата се принцеса в японското кралско семейство от два века. Шигеро, най-голямата дъщеря на император Хирохито, дядото на Саяко, се омъжила на 17-годишна възраст през 1943 г. Другите му две дъщери се омъжили съответно на 20 и на 21 години.



Късната възраст за женитба вече се приема за нормално явление в Япония, където жените сключват брак около 28-ата си година, а мъжете на 29. Професор Йоко Морита от университета в Нагоя твърди, че принцесата е последвала примера на своите сънароднички, които избират висшето образование и кариерата - в нейния случай комбинирана с активна обществена дейност, пред домакинстването и майчинството. "Упражнява се все по-малко натиск върху жените, които печелят самостоятелно, да се омъжат бързо и да живеят на издръжка на съпруга си. Естествено е успелите да не избързват да се омъжват."



Въпреки че се отказа от работата си в името на семейството, опърничавата принцеса използва случая да подчертае, че макар и да влезе напълно в модела на добра съпруга и домакиня, няма да погребе славата си на жена със собствено мнение. Тя избра изчистена бяла рокля и колие от перли за венчавката си, а родителите й, на които по закон не присъстват на бракосъчетанията на дъщерите си, бяха сред 30-ината гости на тържеството в един от най-почитаните шинтоистки храмове в Централна Япония. След това близо 6000 души изпратиха лимузината на семейство Курода до приема в тяхна чест със 120 гости, включително братята й Нарухито и Акишино. За разликата от традиционните сватби младоженците седели на една маса заедно с приятелите си, а булката облякла кимоно на майка си за втората част от тържествата.



"Всеки живее свой живот и носи отговорност за избора си. Аз не съжалявам за своя, но се чувствам малко самотна. Не знам какво ме очаква, но не се страхувам", призна принцесата на сбогуване с родителите си. "Баща ми каза да почитам съпруга си и да пазя моралните устои на семейството ни. Няколко пъти ми повтори, че всичко ще бъде наред", подчерта тя.

В прехода към новия си живот като обикновена японка принцеса Саяко ще живее в апартамент под наем близо до двореца, а държавата й отпусна еднократна помощ от 1.3 млн. долара за влизането й в реалния свят. Така тя ще има достатъчно време да се научи да пазарува, да се грижи за дома си, да шофира извън двореца. Първото едва ли ще я затрудни, защото като малка една година е посещавала държавна детска градина. Майка й императрица Мичико, която пък е първата обикновена японка, омъжила се за наследник на трона, е изживяла шока от прехода от света на обикновените хора към този на кралския двор и още като хлапе пратила дъщеря си сред обикновените деца. После я научила да готви и домакинства. Момичето правило сладки за дядо си Хирохито. Като дете принцесата прибирала всяка сутрин от прага вестниците и млякото за семейството си.



"За обикновените жени да се научиш да домакинстваш не е проблем. Но за императорското семейство би бил истински шок да разбере всички малки проблеми, които възникват в едно семейство и дом. Мисля, че ще й е нужно известно време да се концентрира върху това. Представете си шока й, ако трябва да се качи в метрото в най-натоварените часове", съчувства й Миико Кодама, професор по масови комуникации в университета "Мусаши".

Дори и да се справи с тези всекидневни грижи, г-жа Курода едва ли ще подкара автомобила на съпруга си, който е любител на високите скорости. Както самата тя призна, "това е твърде опасно". Йошики Курода се познава с императорското семейство от 10 години посредством брата на Саяко - Акишино. Съпрузите обаче се опознали по-добре преди 2 години, когато се запознали официално на тенис парти. Както японската преса отбелязва, императорският зет не е много добър в играта, но явно е успял да омае принцесата. И двамата обичат да наблюдават птиците, имат репутацията на спокойна двойка, която обича пътуванията, и засега не говорят за деца.



Дори и без божествен статус след краха на страната през Втората световна война японската императорска фамилия е една от най-стабилните пазителки на традицията въобще в света.

Тя няма скандалната слава на британската корона, нито е склонна към смели исторически промени. Според легендата императорската фамилия произлиза от шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу. Последните й две поколения обаче успяха да слязат от небето и почти да стопят границата между себе си и простосмъртните. Император Акихито първи направи тази стъпка, като се ожени за момиче без благородническо потекло. Престолонаследникът Нарухито също се ожени за дипломатка. Сега Саяко се отказва от кралските почести заради любовта. Доскоро Саяко бе орнитолог, брат й Нарухито написа докторат за средновековния транспорт по р. Темза, а Акишино проучва живота на домашните птици. Император Акихито пък изследва рибите. Вероятно сред животните товарът на короната не е толкова осезателен, отколкото сред хората. Не случайно медиите цитираха изказване на Саяко от 1993 г., че семейството й живее в "на дъното на най-доброто". Така тя коментира отношението на ултраконсервативния двор, което доведе майка й Мичико до загуба на гласа си от стрес. Затова и принцесата напусна двореца със смесени чувства - малко самотна и несигурна, но и щастлива, че бремето на короната няма да й тежи у дома.

ОБРЪЩЕНИЯ И ТИТЛИ ПРИ ОБЩУВАНЕ

При монархическата форма на управление титлите са наследствени и прякото обръщението към държавен глава - император, крал или цар - е Ваше величество, а индиректното е Негово величество. Обръщението към кралете може да бъде и Сър", Към кралицата - Мадам". Към престолонаследниците и принцовете задължителното обръщение е Ваше кралско височество".

Признатите титли в Европа са: принц, херцог, маркиз, граф, виконт и барон, които се наследяват от най-възрастния наследник от мъжки пол. Рицарската титла не е наследствена. Във Франция титлата принц" обикновено се употребява само за членовете на кралското семейство и се приема, че френските херцози са по-старши от всички чуждестранни принцове. Обръщението към тях е Господин Херцог". Във Великобритания благородническите титли са пет: херцог, маркиз, граф, виконт и барон. Тези титли също се наследяват по мъжка линия. Званието пожизнен пер (лорд) не се наследява. Притежателите на тези титли образуват т. нар. висше благородническо. Тази категория хора като цяло съставя Горната камара на Парламента - Палатата на лордовете.

Аристокрацията има многостепенна йерархия на титлите. На върха на пирамидата стои главата на съответния владетелен дом, който при монархическите страни е и държавен глава. След него следват принцовете с кралска кръв, т. е. членовете на династията, принцовете, принадлежащи към кралското семейство, херцозите, маркизите, графовете, виконтите и бароните. Всички те принадлежат към висшето дворянство. Титулуваните обръщения към тях са: Ваше кралско височество - за принцовете с кралска кръв, Ваше височество - за обикновените принцове, и Ваша светлост - за останалите. (В България обръщението към близките родственици на царя е Ваше царско височество.)

Йерархичното подреждане и значение на титлите е следното:

Принц (от лат. принцепс - пръв): най-висшата аристократична титла, съответстваща на славяноезичната княз.

Херцог: първоначално изборен военен предводител при древните германци, по-късно крупен наследствен феодален владетел, в късното Средновековие една от най-висшите благороднически титли.

Маркиз (Франция, Италия, Испания и Великобритания) или маркграф (Германия и Унгария): първоначално назначаван управител на голяма област (марка), по-късно се трансформира като дворянска титла.

Граф (нем. - граф, лат. - комис, фр. - конт, анг. - ърл): в ранното Средновековие назначен управител на област, по-късно дребен феодален владетел, при централизираната кралска власт се превръща в дворянска титла.

Виконт (вицеграф): първоначално заместник-управителна област, след това благородническа титла във Великобритания и Франция.

Барон (от лат. баро): васал лично на краля, по-късно благородническа титла, стояща най-ниско в йерархията на висшето дворянство.

Баронет (умалително от барон): наследствена титла във Великобритания, заемаща междинно положение във висшето и нисшето дворянство.

В Обединеното кралство към групата на благородниците влизат баронетите и рицарите, които за да се отличат от обикновените граждани, към собственото им име се прибавя благородното сър. Пак по същата причина нетитулуваните малки благородници в Европа прибавят към фамилните си имена специфичен предлог: фон" за германоезичните и скандинавските страни, дьо" за френскоезичните и да" за Португалия.

Първата любов на Филип е братовчедка му Александра

Аристократът подарява гривна с монограм "Обичам те", докато вече се е прицелил в бъдещата кралица


Историите с принц Филип продължават. Той не е в състояние да скрие интереса си към жените. И винаги е бил такъв. Когато се жени за бъдещата кралица, има репутацията на мъж на жените. След толкова години във флота и предвид хубавия му външен вид би било обезпокоително, ако не е така. Оттогава той само затвърждава това. През последния половин век името му се свързва с херцогини, принцеси, жени от местната аристокрация, писателката Дафни дю Морие и дори една сервитьорка от Фортнъм и Мейсън.
За разлика от повечето мъже, принц Филип няма предпочитания към определен тип жени. Братовчедка му принцеса Александра Гръцка отбелязва: "Той харесваше блондинки, брюнетки и червенокоси, беше му безразлично." Една от първите жени, които Филип харесва, е самата Александра. Нейната реакция е възторжена: "Хареса ми широката му усмивка." В първите години на войната и двамата са двайсетгодишни и са заедно при всяка възможност. Наблюдава се любопитно съвпадение. Корабът на Филип винаги се оказва там, където Александра току-що е пристигнала. Двамата плуват в Кайро и се пекат в Кейп Таун. В Лондон пренебрегват "Блиц" и обядват в "Савой". Танцуват в "Клуб 400" и шофират до Бъкингамшир, за да посетят братовчедка си Марина, омъжена за чичото на кралицата, херцога на Кент. "Най-добре си спомням Филип в отпуск. Това бе Филип, който обядва и танцува и споделя с мен за всичко", казва Александра. През 1944 г., въпреки обичта към своя красив братовчед, Александра приема династически брак с краля на Югославия. Но нейното оттегляне от романтичната сцена не оставя Филип съкрушен. Тъкмо обратното - той е обгърнат от женска компания. Сближава се с канадската дебютантка в обществото Осла Бенинг, но тя е предупредена от лорд Маунтбатън и по-късно се омъжва за лорд Хеникър. По време на флирта си с Александра принц Филип преживява една наситена, макар и краткотрайна връзка с Кобина Райт Джуниър, американска дебютантка с нахакана майка. Но младата дама попада в "Харис бар" във Венеция при една от отпуските си на брега. Когато Филип се връща в Лондон, майката заедно с дъщеря си го последват. Кобина и Филип обядват и вечерят заедно всеки ден по време на триседмичния им престой. "Той може и да е бил принц без княжество", както се изразява тя, "но въпреки това е аристократ". Според г-жа Райт, преди отново да отплуват за Щатите, той подарил на дъщеря й златна гривна с надпис "Обичам те". Тя добавя, че Филип искал да се ожени за Кобина Джуниър и обещал да я последва през Атлантика. Майката се оказва заблудена от амбицията си. Филип може и да е харесвал блестящата блондинка, която се появява на корицата на списание "Лайф". Но когато става дума за брак, той вече се е прицелил в по-голяма риба Още през 1939 г. принц Филип информира капитана на "Рамилис" за намеренията си. "Рамилис" е кралският военен кораб, към който току-що принцът се е присъединил като морски курсант. Тогавашният капитан, а по-късно и вицеадмирал Харълд Том Бейли-Гроуман му казва, че ако се стреми към успешна кариера в Кралския флот, трябва да се откаже от гръцкото си гражданство Принцът наистина потвърждава, че иска да стане британски поданик. "Тогава дойде изненадата", отбелязва адмиралът в непубликувания си дневник. "Филип продължи: Чичо ми Дики (Маунтбатън) има планове за мен. Той смята, че трябва да се оженя за принцеса Елизабет." "Бях поразен и след известно колебание го попитах: "Наистина ли я харесвате?" А той отговори: "О, да. Много. Пиша й всяка седмица." Въоръжен с новината, адмиралът прави всичко, което зависи от него, да държи Филип далеч от изкушенията, когато корабът "Рамилис" пуска котва в пристанище.

Едуард Осми – тронът или жената

Това е единственият крал в историята на Великобритания, който доброволно се е отказал от трона.

Което си е необичайно, като се има предвид, че навсякъде по света хората се мъчат да сграбчат властта с всички зъби и нокти, които могат да влязат в действие, включително изкуствени ченета.
Всъщност Едуард Албърт Крисчън Джордж Андрю Патрик Дейвид Уиндзор е крал за по-малко от година. Преди да стане крал той е доста деен – взима активно участие в Първата световна война, представлява баща си Джордж Пети в чужбина, помага да се намали бедността и мизерията на населението, смачкано от Голямата депресия.
Всичко говори за един чудесен бъдещ крал. Но…
Увлечението на бъдещия крал по омъжени жени започва също преди той да наследи короната. Едуард има няколко връзки с омъжени жени, повечето американки. Една от тях, лейди Фърнес, представя принца на своята приятелка Уолис Симпсън. Това се случва през 1928. Една година по-рано мисис Симпсън се е развела с първия си съпруг и след това се е омъжила за втория – мистър Симпсън.
И става тя каквато става – лейди Фърнес заминава за чужбина и палавият принц и почтената мисис бързо скачат заедно в леглото. Нещо повече, те се влюбват един в друг…
Всички кресват против тази връзка. Кралят и кралицата отказват да приемат Уолис в двореца. Братът на Едуард, Албърт, му повтаря, че трябва да си намери по-подходяща жена. Но принцът не слуша. Той е абсолютно запленен от мисис Симпсън.


През 1936 кралят умира, да живее крал Едуард Осми. Еди обаче нарушава изискванията на протокола още на втория ден от царуването си. А именно, докато публично четат прокламацията за неговото коронясване, той слуша от един прозорец на двореца “Сейнт Джеймс” в компанията на все още женената Уолис Симпсън.
Когато Уолис започва процедурите по развода си, става ясно, че крал Едуард има голямо желание да се ожени за нея. Но има твърде много пречки. Едуард, след като вече е крал, се явява и глава на Англиканската църква, която забранява брак с разведен човек. С една дума – лоша работа… Духовете са толкова разбунени, че премиерът даже праща хора от Скотланд Ярд да следят двойката.
Едуард има три варианта пред себе си: да се откаже от Уолис; да се ожени за нея против волята на министрите; да абдикира. Той не иска да се откаже от жената, която обича. Не иска и да се ожени за нея против волята на правителството, защото това може да доведе да падането на кабинета и след това до конституционна криза. Затова кралят решава да абдикира.
И той го прави. Подписва всички бумаги, които трябва, и прави обръщение към нацията по радиото. В него произнася прочутите думи: “Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.”
Едуард напуска Англия, жени се за мисис Симпсън във Франция и става херцог на Уиндзор. Такъв той остава до края на живота си (1972). Един крал, който доброволно се отказва от властта, за да бъде с жената, която обича. Това не става всеки ден!

Холандската принцеса Амалия има за джобни по 1 евро на седмица

 

Нидерландската принцеса Амалия, която е едва шестгодишна, има за джобни на седмица по едно евро, обяви майка й – принцеса Максима в популярно в Холандия телевизионно шоу за образование, информира DutchNews. Малката принцеса, която е трета наследничка на престола, предпочита да спестява тази дребна сума и рядко я харчи, сподели още родителското тяло пред тв аудиторията. Максима каза пред зрителите, че смята, че е доста важно децата от ранна възраст да имат контакт с парите и да трупат умения да боравят с тях. Във връзка с това дъщеря й Амалия получава „допълнително заплащане”, когато се съгласи да извършва различен тип домакинска работа. Според проведено наскоро изследване на учените от института Нибуд, в холандските семейства най-често на децата трябва да започват да се дават джобни пари на около шестгодишна възраст. Тогава малчуганите започват да могат да разпознават разликата в стойността им и да се ориентират с каква сума, какво могат да си позволят като покупка. По официални данни, в Нидерландия на 70 процента от 8-9 годишните родителите вече им дават редовно джобни. 

Забраните за новата британска принцеса Кейт Мидълтън

Преди един век Кейт Мидълтън изобщо нямаше да може дори да се доближи до член на британското кралско семейство. Сега това правило е немислимо, но въпреки всичко за бъдещата принцеса ще има 10 неща, които ще й бъдат забранени.

Сватбата на британската „Пепеляшка” бе едва вчера, но тя отдавна е наясно, че бъдещият й статут е подчинен на строги кралски порядки.

Правило №1: Тя никога вече няма да бъде наричана Кейт – Щом влезе в кралското семейство тя ще се казва „Нейно кралско височество принцеса Уилям Уелска”. Към нея ще се обръщат също с „Катрин” или „Мадам”.

Правило №2: Няма да гласува повече: Кралицата и другите членове на кралската фамилия имат право да гласуват, но те не го правят, защото би било в разрез с конституцията и с повелята за неутралност на монархическата институция.

Правило №3: Няма да се кандидатира за изборни постове

№4: Трябва да се пази от папараци: Животът на кралското семейство интересува силно британците и бъдещата принцеса без съмнение ще се сблъсква с немалко слухове. Но Кейт без друго отдавна е под светлината на прожекторите и вече е била критикувана или одумвана дори за най-незначителни неща. Наричали са я простосмъртна, клюкарствали са, че по скандален начин е изкачила социалната стълба. Тя трябва да се подготви да бъде преследвана денонощно от папараци.

Правило №5: Играта Монополи е забранена: През 2008 г. Йоркският херцог принц Андрю разкри, че на членовете на кралската фамилия е забранено да играят у дома известната светска игра Монополи, защото била твърде долнопробна. Само че не разкри с какво я заменят.

Правило №6: Не може да казва или прави нещо укоримо: Кейт очевидно ще трябва да внимава, да не би да приеме голяма сума пари от някой бизнесмен. Нещо повече, тя не ще може да разкрива своите позиции по политически и социални въпроси.

Правило №7: Край на яденето на морски дарове: Членовете на британското кралско семейство очевидно никога не са яли морски дарове, защото се страхуват от хранително отравяне. Така че Кейт трябва да забрави за раците и скаридите или, ако яде това , трябва да го прави скришом.

Правило №8: Забранено й е да работи: Добре известно е, че кралският статут и кариерата са несъвместими неща. Това беше припомнено, когато на принца не разрешиха да работи на непълен работен ден във фабрика и когато графинята на Уесекс Софи беше принудена да напусне пиар-агенцията. Затова дипломата на Кейт по история на изкуствата едва ли ще й послужи за нещо. Освен, за да е компетентна в светски разговори.

Правило №9: Не може да слага подписа си под документи, които не са официални: Ако Уилям стане крал, Кейт ще бъде държавен съветник и може да й се налага да подписва правителствени документи. Хората, които играят такава роля, не могат да подписват всяко нещо, което им бъде поднесено. Миналата година върху главата на принц Хари се изсипаха гръм и мълнии, затова че се подписал върху гипса на счупената ръка на едно момиче.

Правило №10: Не може да довършва яденето си: Ако Кейт се храни по-бавно от кралицата, може да остане гладна. Тъй като щом Елизабет Втора приключи с яденето, всички на трапезата спират да се хранят.