Аристократът подарява гривна с монограм "Обичам те", докато вече се е прицелил в бъдещата кралица
Историите с принц Филип продължават. Той не е в състояние да скрие интереса си към жените. И винаги е бил такъв. Когато се жени за бъдещата кралица, има репутацията на мъж на жените. След толкова години във флота и предвид хубавия му външен вид би било обезпокоително, ако не е така. Оттогава той само затвърждава това. През последния половин век името му се свързва с херцогини, принцеси, жени от местната аристокрация, писателката Дафни дю Морие и дори една сервитьорка от Фортнъм и Мейсън.
За разлика от повечето мъже, принц Филип няма предпочитания към определен тип жени. Братовчедка му принцеса Александра Гръцка отбелязва: "Той харесваше блондинки, брюнетки и червенокоси, беше му безразлично." Една от първите жени, които Филип харесва, е самата Александра. Нейната реакция е възторжена: "Хареса ми широката му усмивка." В първите години на войната и двамата са двайсетгодишни и са заедно при всяка възможност. Наблюдава се любопитно съвпадение. Корабът на Филип винаги се оказва там, където Александра току-що е пристигнала. Двамата плуват в Кайро и се пекат в Кейп Таун. В Лондон пренебрегват "Блиц" и обядват в "Савой". Танцуват в "Клуб 400" и шофират до Бъкингамшир, за да посетят братовчедка си Марина, омъжена за чичото на кралицата, херцога на Кент. "Най-добре си спомням Филип в отпуск. Това бе Филип, който обядва и танцува и споделя с мен за всичко", казва Александра. През 1944 г., въпреки обичта към своя красив братовчед, Александра приема династически брак с краля на Югославия. Но нейното оттегляне от романтичната сцена не оставя Филип съкрушен. Тъкмо обратното - той е обгърнат от женска компания. Сближава се с канадската дебютантка в обществото Осла Бенинг, но тя е предупредена от лорд Маунтбатън и по-късно се омъжва за лорд Хеникър. По време на флирта си с Александра принц Филип преживява една наситена, макар и краткотрайна връзка с Кобина Райт Джуниър, американска дебютантка с нахакана майка. Но младата дама попада в "Харис бар" във Венеция при една от отпуските си на брега. Когато Филип се връща в Лондон, майката заедно с дъщеря си го последват. Кобина и Филип обядват и вечерят заедно всеки ден по време на триседмичния им престой. "Той може и да е бил принц без княжество", както се изразява тя, "но въпреки това е аристократ". Според г-жа Райт, преди отново да отплуват за Щатите, той подарил на дъщеря й златна гривна с надпис "Обичам те". Тя добавя, че Филип искал да се ожени за Кобина Джуниър и обещал да я последва през Атлантика. Майката се оказва заблудена от амбицията си. Филип може и да е харесвал блестящата блондинка, която се появява на корицата на списание "Лайф". Но когато става дума за брак, той вече се е прицелил в по-голяма риба Още през 1939 г. принц Филип информира капитана на "Рамилис" за намеренията си. "Рамилис" е кралският военен кораб, към който току-що принцът се е присъединил като морски курсант. Тогавашният капитан, а по-късно и вицеадмирал Харълд Том Бейли-Гроуман му казва, че ако се стреми към успешна кариера в Кралския флот, трябва да се откаже от гръцкото си гражданство Принцът наистина потвърждава, че иска да стане британски поданик. "Тогава дойде изненадата", отбелязва адмиралът в непубликувания си дневник. "Филип продължи: Чичо ми Дики (Маунтбатън) има планове за мен. Той смята, че трябва да се оженя за принцеса Елизабет." "Бях поразен и след известно колебание го попитах: "Наистина ли я харесвате?" А той отговори: "О, да. Много. Пиша й всяка седмица." Въоръжен с новината, адмиралът прави всичко, което зависи от него, да държи Филип далеч от изкушенията, когато корабът "Рамилис" пуска котва в пристанище.
Показват се публикациите с етикет Великобритания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Великобритания. Показване на всички публикации
сряда, 17 август 2011 г.
Едуард Осми – тронът или жената
Това е единственият крал в историята на Великобритания, който доброволно се е отказал от трона.
Което си е необичайно, като се има предвид, че навсякъде по света хората се мъчат да сграбчат властта с всички зъби и нокти, които могат да влязат в действие, включително изкуствени ченета.
Всъщност Едуард Албърт Крисчън Джордж Андрю Патрик Дейвид Уиндзор е крал за по-малко от година. Преди да стане крал той е доста деен – взима активно участие в Първата световна война, представлява баща си Джордж Пети в чужбина, помага да се намали бедността и мизерията на населението, смачкано от Голямата депресия.
Всичко говори за един чудесен бъдещ крал. Но…
Увлечението на бъдещия крал по омъжени жени започва също преди той да наследи короната. Едуард има няколко връзки с омъжени жени, повечето американки. Една от тях, лейди Фърнес, представя принца на своята приятелка Уолис Симпсън. Това се случва през 1928. Една година по-рано мисис Симпсън се е развела с първия си съпруг и след това се е омъжила за втория – мистър Симпсън.
И става тя каквато става – лейди Фърнес заминава за чужбина и палавият принц и почтената мисис бързо скачат заедно в леглото. Нещо повече, те се влюбват един в друг…
Всички кресват против тази връзка. Кралят и кралицата отказват да приемат Уолис в двореца. Братът на Едуард, Албърт, му повтаря, че трябва да си намери по-подходяща жена. Но принцът не слуша. Той е абсолютно запленен от мисис Симпсън.
През 1936 кралят умира, да живее крал Едуард Осми. Еди обаче нарушава изискванията на протокола още на втория ден от царуването си. А именно, докато публично четат прокламацията за неговото коронясване, той слуша от един прозорец на двореца “Сейнт Джеймс” в компанията на все още женената Уолис Симпсън.
Когато Уолис започва процедурите по развода си, става ясно, че крал Едуард има голямо желание да се ожени за нея. Но има твърде много пречки. Едуард, след като вече е крал, се явява и глава на Англиканската църква, която забранява брак с разведен човек. С една дума – лоша работа… Духовете са толкова разбунени, че премиерът даже праща хора от Скотланд Ярд да следят двойката.
Едуард има три варианта пред себе си: да се откаже от Уолис; да се ожени за нея против волята на министрите; да абдикира. Той не иска да се откаже от жената, която обича. Не иска и да се ожени за нея против волята на правителството, защото това може да доведе да падането на кабинета и след това до конституционна криза. Затова кралят решава да абдикира.
И той го прави. Подписва всички бумаги, които трябва, и прави обръщение към нацията по радиото. В него произнася прочутите думи: “Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.”
Едуард напуска Англия, жени се за мисис Симпсън във Франция и става херцог на Уиндзор. Такъв той остава до края на живота си (1972). Един крал, който доброволно се отказва от властта, за да бъде с жената, която обича. Това не става всеки ден!
Което си е необичайно, като се има предвид, че навсякъде по света хората се мъчат да сграбчат властта с всички зъби и нокти, които могат да влязат в действие, включително изкуствени ченета.
Всъщност Едуард Албърт Крисчън Джордж Андрю Патрик Дейвид Уиндзор е крал за по-малко от година. Преди да стане крал той е доста деен – взима активно участие в Първата световна война, представлява баща си Джордж Пети в чужбина, помага да се намали бедността и мизерията на населението, смачкано от Голямата депресия.
Всичко говори за един чудесен бъдещ крал. Но…
Увлечението на бъдещия крал по омъжени жени започва също преди той да наследи короната. Едуард има няколко връзки с омъжени жени, повечето американки. Една от тях, лейди Фърнес, представя принца на своята приятелка Уолис Симпсън. Това се случва през 1928. Една година по-рано мисис Симпсън се е развела с първия си съпруг и след това се е омъжила за втория – мистър Симпсън.
И става тя каквато става – лейди Фърнес заминава за чужбина и палавият принц и почтената мисис бързо скачат заедно в леглото. Нещо повече, те се влюбват един в друг…
Всички кресват против тази връзка. Кралят и кралицата отказват да приемат Уолис в двореца. Братът на Едуард, Албърт, му повтаря, че трябва да си намери по-подходяща жена. Но принцът не слуша. Той е абсолютно запленен от мисис Симпсън.
През 1936 кралят умира, да живее крал Едуард Осми. Еди обаче нарушава изискванията на протокола още на втория ден от царуването си. А именно, докато публично четат прокламацията за неговото коронясване, той слуша от един прозорец на двореца “Сейнт Джеймс” в компанията на все още женената Уолис Симпсън.
Когато Уолис започва процедурите по развода си, става ясно, че крал Едуард има голямо желание да се ожени за нея. Но има твърде много пречки. Едуард, след като вече е крал, се явява и глава на Англиканската църква, която забранява брак с разведен човек. С една дума – лоша работа… Духовете са толкова разбунени, че премиерът даже праща хора от Скотланд Ярд да следят двойката.
Едуард има три варианта пред себе си: да се откаже от Уолис; да се ожени за нея против волята на министрите; да абдикира. Той не иска да се откаже от жената, която обича. Не иска и да се ожени за нея против волята на правителството, защото това може да доведе да падането на кабинета и след това до конституционна криза. Затова кралят решава да абдикира.
И той го прави. Подписва всички бумаги, които трябва, и прави обръщение към нацията по радиото. В него произнася прочутите думи: “Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.”
Едуард напуска Англия, жени се за мисис Симпсън във Франция и става херцог на Уиндзор. Такъв той остава до края на живота си (1972). Един крал, който доброволно се отказва от властта, за да бъде с жената, която обича. Това не става всеки ден!
Забраните за новата британска принцеса Кейт Мидълтън
Преди един век Кейт Мидълтън изобщо нямаше да може дори да се доближи до член на британското кралско семейство. Сега това правило е немислимо, но въпреки всичко за бъдещата принцеса ще има 10 неща, които ще й бъдат забранени.
Сватбата на британската „Пепеляшка” бе едва вчера, но тя отдавна е наясно, че бъдещият й статут е подчинен на строги кралски порядки.
Правило №1: Тя никога вече няма да бъде наричана Кейт – Щом влезе в кралското семейство тя ще се казва „Нейно кралско височество принцеса Уилям Уелска”. Към нея ще се обръщат също с „Катрин” или „Мадам”.
Правило №2: Няма да гласува повече: Кралицата и другите членове на кралската фамилия имат право да гласуват, но те не го правят, защото би било в разрез с конституцията и с повелята за неутралност на монархическата институция.
Правило №3: Няма да се кандидатира за изборни постове
№4: Трябва да се пази от папараци: Животът на кралското семейство интересува силно британците и бъдещата принцеса без съмнение ще се сблъсква с немалко слухове. Но Кейт без друго отдавна е под светлината на прожекторите и вече е била критикувана или одумвана дори за най-незначителни неща. Наричали са я простосмъртна, клюкарствали са, че по скандален начин е изкачила социалната стълба. Тя трябва да се подготви да бъде преследвана денонощно от папараци.
Правило №5: Играта Монополи е забранена: През 2008 г. Йоркският херцог принц Андрю разкри, че на членовете на кралската фамилия е забранено да играят у дома известната светска игра Монополи, защото била твърде долнопробна. Само че не разкри с какво я заменят.
Правило №6: Не може да казва или прави нещо укоримо: Кейт очевидно ще трябва да внимава, да не би да приеме голяма сума пари от някой бизнесмен. Нещо повече, тя не ще може да разкрива своите позиции по политически и социални въпроси.
Правило №7: Край на яденето на морски дарове: Членовете на британското кралско семейство очевидно никога не са яли морски дарове, защото се страхуват от хранително отравяне. Така че Кейт трябва да забрави за раците и скаридите или, ако яде това , трябва да го прави скришом.
Правило №8: Забранено й е да работи: Добре известно е, че кралският статут и кариерата са несъвместими неща. Това беше припомнено, когато на принца не разрешиха да работи на непълен работен ден във фабрика и когато графинята на Уесекс Софи беше принудена да напусне пиар-агенцията. Затова дипломата на Кейт по история на изкуствата едва ли ще й послужи за нещо. Освен, за да е компетентна в светски разговори.
Правило №9: Не може да слага подписа си под документи, които не са официални: Ако Уилям стане крал, Кейт ще бъде държавен съветник и може да й се налага да подписва правителствени документи. Хората, които играят такава роля, не могат да подписват всяко нещо, което им бъде поднесено. Миналата година върху главата на принц Хари се изсипаха гръм и мълнии, затова че се подписал върху гипса на счупената ръка на едно момиче.
Правило №10: Не може да довършва яденето си: Ако Кейт се храни по-бавно от кралицата, може да остане гладна. Тъй като щом Елизабет Втора приключи с яденето, всички на трапезата спират да се хранят.
Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Мария-Луиза-Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, наричана просто Виктория (17 август 1786 - 16 март 1861), е германска принцеса, херцогиня на Кент и майка на кралица Виктория.
Принцеса Виктория е родена на 17 август 1786 в Кобург, Германия. Тя е дъщеря на Франц Фредерик Антон, херцог на Сакс-Кобург-Заалфелд, и графиня Августа Ройс-Еберсдорф.
На 21 декември 1803 г. Виктория се омъжва за овдовелия принц Емих-Карл от Лайнинген, чиято първа съпруга, Хенриета Ройс-Еберсдорф, ѝ е леля.
Виктория ражда на Емих-Карл две деца:
* Карл Вилхелм Фридрих Емих, принц на Лайнинген (1804-1856)
* Анна Феодора Августа Шарлота (1807-1872)
Принц Емих-Карл умира на 4 юли 1814. На 29 май 1818 г. в Кобург (и отново на 11 юли 1818 г. в Лондон) Виктория се омъжва за Едуард Огъстъс, херцог на Кент (1767-1820), на когото ражда една дъщеря:
Принцеса Виктория е родена на 17 август 1786 в Кобург, Германия. Тя е дъщеря на Франц Фредерик Антон, херцог на Сакс-Кобург-Заалфелд, и графиня Августа Ройс-Еберсдорф.
На 21 декември 1803 г. Виктория се омъжва за овдовелия принц Емих-Карл от Лайнинген, чиято първа съпруга, Хенриета Ройс-Еберсдорф, ѝ е леля.
Виктория ражда на Емих-Карл две деца:
* Карл Вилхелм Фридрих Емих, принц на Лайнинген (1804-1856)
* Анна Феодора Августа Шарлота (1807-1872)
Принц Емих-Карл умира на 4 юли 1814. На 29 май 1818 г. в Кобург (и отново на 11 юли 1818 г. в Лондон) Виктория се омъжва за Едуард Огъстъс, херцог на Кент (1767-1820), на когото ражда една дъщеря:
Херцогът на Кент умира на 23 януари 1820 г. Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в Кобург, където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в Англия. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно - тримата по-големи братя на Едуарт Огъстъс, крал Джордж IV, Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал Уилям IV все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линията на онаследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден дъщеря ѝ да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург. Оставена почти разорена от съпруга си херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса Александра Виктория заела трето място в линията на онаследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получила разрешение да заеме няколко стаи в разнбитения Кенсингтънски дворец, в който живеели още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отгледала дъщеря си, Александра-Виктория, на която един ден предстояло да стане кралица на Великобритания и императрица на Индия.
На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝ, Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота, дъщеря на крал Едуард IV, на която се очаквало да бъде бъдещ регент.
Херцогинята на Кент с дъщеря си, Виктория. 1821 г.
През 1831 г. положението на принцеса Александра-Виктория като наследник на короната било затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличили доходите ѝ. Ключов фактор за това било избирането на Леополд (чиято съпруга починала през 1817) за крал на Белгия, което означавало, че в борбата за престола на дъщеря си херцогинята имала стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.
Конфликт с краля [редактиране]
Херцогиня Виктория силно се привързана към ирландския офицер Джон Конрой, който служил като неин секретар. Вероятно заради влияието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал Уилям IV започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до младата му племенница. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които Уилям IV бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Улям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отняся с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довело до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявил публично, че се надява управлението му да продължи поне докато Александра-Виктория не навърши зряла възраст и порицал вредното влиянието върху младата принцеса, което ѝ оказвали хората около нея.
Виктория, херцогиня на Кент. 1861 г.
Конрой силно се надявал, че принцеса Александра-Виктория ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от 1831 щяло да бъде оглавено от майка ѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на дъщеря ѝ, Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде "силата зад трона". В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на Александра-Виктория, крал Уилям IV, който доживял до нейното пълнолетие. Конрой дълго обработвал херцогинята на Кент, но често игнорирал дъщеря ѝ и дори си позволявал да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнал, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝ, Конрой започнал да оказва натиск върху младата Александра-Виктория, опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропаднали, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато Александра-Виктория станала кралица, тя се дистанцирала от майка си и я принудила да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на кралица Виктория отношенията между херцогинята и дъщеря ѝ се оказали хладни.
След като кралица Виктория родила първия си син, принцът на Уелс, херцогинята на Кент отново се оказала добре дошла в кръга от приближените на дъщеря си. Вероятно това е резултат от отстраняването на баронеса Лезел по желание на принц Алберт, което, първо, отстранило влиянието на баронесата, която дълго хранела неприязън към херцогиня Виктория и Конрой, подозирайки ги в незаконни афери, и второ, това поставило кралица Виктория под пълното влияние на съпруга ѝ, принц Алберт, който настоявал кралицата да подобри отношенията с майка си. Освен това Конрой доброволно се обрекъл на изгнание в Европа, което прекратило влиянието му над херцогинята на Кент. Финансите на херцогиня Виктория, които били оставени в пълен безпорядък от Конрой, били вкарани в ред от дъщеря ѝ и нейните съветници. Така херцогиня Виктория се превърнала в една привързана към внуците си баба, което я сближило с дъщеря ѝ повече от всякога.
Херцогинята на Кент умира на 16 март 1861 г. във Фрогмор Хаус, Уиндзор. Погребана е в гробницата на херцозите на Кент в парка Уиндзор близо до замъка Уиндзор. Кралица Виктория била силно афектирана от смъртта на майка си. Това било началото на една ужасна за кралицата година, завършила със смъртта на съпруга ѝ, принц принц Алберт.
На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝ, Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота, дъщеря на крал Едуард IV, на която се очаквало да бъде бъдещ регент.
Херцогинята на Кент с дъщеря си, Виктория. 1821 г.
През 1831 г. положението на принцеса Александра-Виктория като наследник на короната било затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличили доходите ѝ. Ключов фактор за това било избирането на Леополд (чиято съпруга починала през 1817) за крал на Белгия, което означавало, че в борбата за престола на дъщеря си херцогинята имала стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.
Конфликт с краля [редактиране]
Херцогиня Виктория силно се привързана към ирландския офицер Джон Конрой, който служил като неин секретар. Вероятно заради влияието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал Уилям IV започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до младата му племенница. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които Уилям IV бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Улям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отняся с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довело до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявил публично, че се надява управлението му да продължи поне докато Александра-Виктория не навърши зряла възраст и порицал вредното влиянието върху младата принцеса, което ѝ оказвали хората около нея.
Виктория, херцогиня на Кент. 1861 г.
Конрой силно се надявал, че принцеса Александра-Виктория ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от 1831 щяло да бъде оглавено от майка ѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на дъщеря ѝ, Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде "силата зад трона". В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на Александра-Виктория, крал Уилям IV, който доживял до нейното пълнолетие. Конрой дълго обработвал херцогинята на Кент, но често игнорирал дъщеря ѝ и дори си позволявал да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнал, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝ, Конрой започнал да оказва натиск върху младата Александра-Виктория, опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропаднали, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато Александра-Виктория станала кралица, тя се дистанцирала от майка си и я принудила да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на кралица Виктория отношенията между херцогинята и дъщеря ѝ се оказали хладни.
След като кралица Виктория родила първия си син, принцът на Уелс, херцогинята на Кент отново се оказала добре дошла в кръга от приближените на дъщеря си. Вероятно това е резултат от отстраняването на баронеса Лезел по желание на принц Алберт, което, първо, отстранило влиянието на баронесата, която дълго хранела неприязън към херцогиня Виктория и Конрой, подозирайки ги в незаконни афери, и второ, това поставило кралица Виктория под пълното влияние на съпруга ѝ, принц Алберт, който настоявал кралицата да подобри отношенията с майка си. Освен това Конрой доброволно се обрекъл на изгнание в Европа, което прекратило влиянието му над херцогинята на Кент. Финансите на херцогиня Виктория, които били оставени в пълен безпорядък от Конрой, били вкарани в ред от дъщеря ѝ и нейните съветници. Така херцогиня Виктория се превърнала в една привързана към внуците си баба, което я сближило с дъщеря ѝ повече от всякога.
Херцогинята на Кент умира на 16 март 1861 г. във Фрогмор Хаус, Уиндзор. Погребана е в гробницата на херцозите на Кент в парка Уиндзор близо до замъка Уиндзор. Кралица Виктория била силно афектирана от смъртта на майка си. Това било началото на една ужасна за кралицата година, завършила със смъртта на съпруга ѝ, принц принц Алберт.
Тенис турнир събира принц Едуард и Софи
Най-малкият син на Елизабет Втора се ожени за обикновено момиче през 1999 г.
Принц Едуард, най-малкият син на кралица Елизабет Втора, и съпругата му Софи са една от най-обсъжданите двойки в световния елит. Едуард е и единственият син на британската кралица, чието семейство продължава да бъде сплотено. Братята му Чарлз и Ендрю не успяха да запазят семействата си и от доста време и двамата са разведени.
Принц Едуард и Софи-Рис Джоунс, която произхожда от обикновено семейство, се запознават през лятото на 1993 г. покрай организирането на тенис турнир в Холипорт край Уиндзор. Благородникът участва в състезанието, а русокосата дама отговаря за връзките с обществеността на турнира. Първата среща на Софи-Рис Джоунс и принц Едуард е в Бъкингамския дворец, където той я кани, за да обсъдят подготовката на турнира. Още тогава младата и напориста дама привлича вниманието на най-малкия син на кралица Елизабет Втора. В дните преди началото на тенис турнира двамата прекарват доста време заедно и успяват да се опознаят. Близостта им е доловена от бдителните репортери и няколко седмици след състезанието в Холипорт вече е ясно, че принц Едуард излиза с чаровната млада дама. Започва да се говори за сватба, тъй като Едуард вече е на 35 години, а няма сериозна връзка. Налага се обаче нетърпеливите да почакат. И за да запуши устата на клюкарите, принцът предприема изненадващ ход. В специално писмо до големите британски вестници той ги уведомява, че засега няма намерение да се жени, и ги моли да престанат да притесняват него и най-вече приятелката му. Софи-Рис Джоунс започва много често да се появява с принца, гостува в Бъкингамския дворец, в Уиндзор и Балморал, дори ходи на езда с кралицата. Елизабет Втора напълно одобрява избора на сина си и дори поканила Софи да живее в апартамент в Бъкингамския дворец, преди двамата да са се сгодили официално. Връзката на Софи и Едуард се развива доста бавно. Цели шест години изминават от първата им среща, преди да се решат да вземат решението да се оженят. Софи получава предложение за брак от Едуард по време на зимната им ваканция на Бахамите в края на 1998 г. Тогава принцът коленичил и помолил любимата си да се омъжи за него. Съгласявайки се, Софи-Рис Джоунс получила годежен пръстен с диамант за почти 300 000 долара. Тя твърди, че предложението я сварило напълно неподготвена. Годежът им официално е обявен през януари 1999 г. Ние сме близки приятели и любовта ни само прави още по-силна връзката помежду ни, обяснява преди сватбата принц Едуард. Сватбата на принц Едуард и Софи-Рис Джоунс през 1999 г. е истинско събитие за британците. Те вече са загубили любимата си принцеса лейди Даяна. Булката е в разкошна рокля, обшита с перли. Венчалните пръстени са изработени от придворните бижутери. Преди сватбата Едуард получи званието граф на Уесекс, а Софи беше удостоена да се нарича нейно височество графинята на Уесекс, накратко Софи Уесекс. Младото семейство се сдоби с дъщеричка през ноември 2003 г. Софи Уесекс загуби първата си рожба две години преди това. Тя забременя извънматочно и бе оперирана за отстраняване на плода през декември 2001 г. В момента Софи напълно се е отдала на майчинството.
Принц Едуард, най-малкият син на кралица Елизабет Втора, и съпругата му Софи са една от най-обсъжданите двойки в световния елит. Едуард е и единственият син на британската кралица, чието семейство продължава да бъде сплотено. Братята му Чарлз и Ендрю не успяха да запазят семействата си и от доста време и двамата са разведени.
Принц Едуард и Софи-Рис Джоунс, която произхожда от обикновено семейство, се запознават през лятото на 1993 г. покрай организирането на тенис турнир в Холипорт край Уиндзор. Благородникът участва в състезанието, а русокосата дама отговаря за връзките с обществеността на турнира. Първата среща на Софи-Рис Джоунс и принц Едуард е в Бъкингамския дворец, където той я кани, за да обсъдят подготовката на турнира. Още тогава младата и напориста дама привлича вниманието на най-малкия син на кралица Елизабет Втора. В дните преди началото на тенис турнира двамата прекарват доста време заедно и успяват да се опознаят. Близостта им е доловена от бдителните репортери и няколко седмици след състезанието в Холипорт вече е ясно, че принц Едуард излиза с чаровната млада дама. Започва да се говори за сватба, тъй като Едуард вече е на 35 години, а няма сериозна връзка. Налага се обаче нетърпеливите да почакат. И за да запуши устата на клюкарите, принцът предприема изненадващ ход. В специално писмо до големите британски вестници той ги уведомява, че засега няма намерение да се жени, и ги моли да престанат да притесняват него и най-вече приятелката му. Софи-Рис Джоунс започва много често да се появява с принца, гостува в Бъкингамския дворец, в Уиндзор и Балморал, дори ходи на езда с кралицата. Елизабет Втора напълно одобрява избора на сина си и дори поканила Софи да живее в апартамент в Бъкингамския дворец, преди двамата да са се сгодили официално. Връзката на Софи и Едуард се развива доста бавно. Цели шест години изминават от първата им среща, преди да се решат да вземат решението да се оженят. Софи получава предложение за брак от Едуард по време на зимната им ваканция на Бахамите в края на 1998 г. Тогава принцът коленичил и помолил любимата си да се омъжи за него. Съгласявайки се, Софи-Рис Джоунс получила годежен пръстен с диамант за почти 300 000 долара. Тя твърди, че предложението я сварило напълно неподготвена. Годежът им официално е обявен през януари 1999 г. Ние сме близки приятели и любовта ни само прави още по-силна връзката помежду ни, обяснява преди сватбата принц Едуард. Сватбата на принц Едуард и Софи-Рис Джоунс през 1999 г. е истинско събитие за британците. Те вече са загубили любимата си принцеса лейди Даяна. Булката е в разкошна рокля, обшита с перли. Венчалните пръстени са изработени от придворните бижутери. Преди сватбата Едуард получи званието граф на Уесекс, а Софи беше удостоена да се нарича нейно височество графинята на Уесекс, накратко Софи Уесекс. Младото семейство се сдоби с дъщеричка през ноември 2003 г. Софи Уесекс загуби първата си рожба две години преди това. Тя забременя извънматочно и бе оперирана за отстраняване на плода през декември 2001 г. В момента Софи напълно се е отдала на майчинството.
Става ли принц Хари за руски цар?
Бившият руски дипломат, а сега журналист Александър Баунов предлага да се възстанови монархият в Русия, а на трона да се качи не кой друг, а британският принц Хари, пише Daily Mail.
" Нека да приема паради, да ходи на гости, да дава обеди и да поздравява за Нова година...Ние нямаме кралски сватби и аз не виждам нищо добро в това", пише Баунов. "Целият ни придворен живот се върти около депутати със свръхтегло, бездарни певци и бивши участници в реалити шоута. При вида на кралската сватба и подготовката за нея си мисля, че е хубаво да възстановим в Русия монархията..."
Пред журналист от Daily Mail Баунов предлага на принц Хари да се повери " символична роля на държавен глава", за да могат Владимир Путин и Дмитрий Медведев " да се концентрират върху политиката и управлението на страната". Баунов отбелязва, че в момента няма безспорни претенденти за трона на Романови, а впрочем прапрабабата на принц Хари е била великата княгиня Олга Константиновна, внучка на Николай Първи и братовчедка на Александър ІІІ, а цар Николай ІІ е бил неин далечен племенник. Освен това, убеден е бившият дипломат, Хари няма да има никакъв проблем да си намери " симпатична руска невеста".
В последните години имаше предложение царството да се даде на принц Майкъл Кентски, който също така е свързан кръвно с последния руски цар, а на всичкото отгоре толкова прилича на него, че при честите му посещения в Русия стари жени са падали на колене при вида му. Както показва проведена миналата година он- лайн анкета, чиито данни цитира таблоидът, 39% от жителите на Русия искат възстановяване на монархията, докато едва 24% поддържат сегашния строй, а само 12% биха искали да живеят при комунизма.
" Нека да приема паради, да ходи на гости, да дава обеди и да поздравява за Нова година...Ние нямаме кралски сватби и аз не виждам нищо добро в това", пише Баунов. "Целият ни придворен живот се върти около депутати със свръхтегло, бездарни певци и бивши участници в реалити шоута. При вида на кралската сватба и подготовката за нея си мисля, че е хубаво да възстановим в Русия монархията..."
Пред журналист от Daily Mail Баунов предлага на принц Хари да се повери " символична роля на държавен глава", за да могат Владимир Путин и Дмитрий Медведев " да се концентрират върху политиката и управлението на страната". Баунов отбелязва, че в момента няма безспорни претенденти за трона на Романови, а впрочем прапрабабата на принц Хари е била великата княгиня Олга Константиновна, внучка на Николай Първи и братовчедка на Александър ІІІ, а цар Николай ІІ е бил неин далечен племенник. Освен това, убеден е бившият дипломат, Хари няма да има никакъв проблем да си намери " симпатична руска невеста".
В последните години имаше предложение царството да се даде на принц Майкъл Кентски, който също така е свързан кръвно с последния руски цар, а на всичкото отгоре толкова прилича на него, че при честите му посещения в Русия стари жени са падали на колене при вида му. Както показва проведена миналата година он- лайн анкета, чиито данни цитира таблоидът, 39% от жителите на Русия искат възстановяване на монархията, докато едва 24% поддържат сегашния строй, а само 12% биха искали да живеят при комунизма.
КАТРИН МИДЪЛТЪН - СЪВРЕМЕННАТА ПЕПЕЛЯШКА
На 29 април 2011 година целият свят притаи дъх и стана съпричастен с вълненията в британския кралски двор, където се състоя сватбата на годината. Големият син на Уелския принц Чарлз и покойната му съпруга Даяна, Уилям и годеницата му Катрин Мидълтън се врекоха във вечна вярност и положиха началото на своя съвместен семеен живот.Великото събитие бе предшествано от дълга и трескава подготовка, в която всичко бе изпипано до последния детайл така, че да отговаря на най-високите стандарти. Заговори се, че за семейството на булката разходите по празненството са коствали 250 хиляди паунда. Колко са се охарчили от страната на младоженеца, не се споменава.Но по думите на официалните представители на кралското семейство, за тоалета си Катрин без да жали средства, се е спряла именно на британския бренд Alexander McQueen, защото в него се съчетават невероятно майсторство и уважение към традицията и класиката. Приказната сватбена рокля на Катрин Мидълтън е създадена по изключителен дизайн. Тя е изработена от дантела и съчетава в себе си четири емблеми на Обединеното Кралство – роза, магарешки бодил, нарцис и трилистник. Тези цветя, изработени от английска и френска дантела, са вплетени в булчинската рокля на невестата. А няколкото слоя плат по роклята олицетворяват разтварящо се цвете.
Дантелата по роклята е направена по технологията Carrickmacross, изобретена през 19 век в Ирландия. За ръкавите и гърба са използвани английска и френска дантела Chantilly. Разбира се, всичко изброено до тук е само ръчна изработка и шивачите, които са създавали роклята, е трябвало да си мият ръцете на всеки 30 минути по време на работа, за да не замърсят копринените нишки. Иглите пък са се сменяли на всеки 3 часа, преди да са се затъпили – това било задължително, за да се предпази фината материя от повреждане. Сара Бъртън и екипът й е трябвало да положат наистина сериозни усилия, за да може различните видове материи да се съчетаят така добре и да изглеждат като едно цяло.Дължината на шлейфа на Катрин беше точно 2 метра и 17 сантиметра. А обувките – по специална поръчка, отново дело на Alexander McQueen.Роклята на Пипа Мидълтън, по-малката сестрата на булката, също бе с марката на Alexander McQueen. 27 годишната девойка, която влезе и в ролята на кума, според някои наблюдатели, дори е засенчила звездната си кака с красотата си. В изваяната по тялото й рокля от креп-сатен в цвят слонова кост с шал яка и с копчета и украса от дантела, наподобяващи тези на булчинската рокля, тя предизвика хиляди коментари и възклицания.И все пак, това бе денят на Катрин и тя наистина сияеше от красота и щастие. Главата й бе украсена от скъпа тиара Cartier, изработена в далечната 1936 година. Тази корона кралицата на Великобритания Елизабет Втора е получила като подарък за своя 18-ти рожден ден. И сега я заела на младата булка, за да се окичи на сватбата. На ушите на бъдещата принцеса блестяха брилянтови обици Robinson Pelham. По своята форма аксесоарите имитират дъбови листа, а диамантите в центъра символизират жълъд. И това не е случайно. Жълъдите и дъбовите листа са елементи от фамилния герб на семейство Мидълтън. Ценните си накити булката получи от родителите си, като подарък за сватбата.Прекрасен завършек на тоалета на кралската невеста бе нежният букет от бели пролетни цветя, който тя стискаше в ръката си. Цветята, от които беше съставен, също носеха своето символично значение и бяха като благословия и пожелание към младото семейство. Лилиите символизират откриването на щастието, хиацинтът е за постоянство в любовта, бръшлянът олицетворява щастие и съпружеска вярност, миртата е добавена за любов в брака. И накрая – кокичета, чието английско наименование звучи като Sweet William (сладкия Уилям).
Дантелата по роклята е направена по технологията Carrickmacross, изобретена през 19 век в Ирландия. За ръкавите и гърба са използвани английска и френска дантела Chantilly. Разбира се, всичко изброено до тук е само ръчна изработка и шивачите, които са създавали роклята, е трябвало да си мият ръцете на всеки 30 минути по време на работа, за да не замърсят копринените нишки. Иглите пък са се сменяли на всеки 3 часа, преди да са се затъпили – това било задължително, за да се предпази фината материя от повреждане. Сара Бъртън и екипът й е трябвало да положат наистина сериозни усилия, за да може различните видове материи да се съчетаят така добре и да изглеждат като едно цяло.Дължината на шлейфа на Катрин беше точно 2 метра и 17 сантиметра. А обувките – по специална поръчка, отново дело на Alexander McQueen.Роклята на Пипа Мидълтън, по-малката сестрата на булката, също бе с марката на Alexander McQueen. 27 годишната девойка, която влезе и в ролята на кума, според някои наблюдатели, дори е засенчила звездната си кака с красотата си. В изваяната по тялото й рокля от креп-сатен в цвят слонова кост с шал яка и с копчета и украса от дантела, наподобяващи тези на булчинската рокля, тя предизвика хиляди коментари и възклицания.И все пак, това бе денят на Катрин и тя наистина сияеше от красота и щастие. Главата й бе украсена от скъпа тиара Cartier, изработена в далечната 1936 година. Тази корона кралицата на Великобритания Елизабет Втора е получила като подарък за своя 18-ти рожден ден. И сега я заела на младата булка, за да се окичи на сватбата. На ушите на бъдещата принцеса блестяха брилянтови обици Robinson Pelham. По своята форма аксесоарите имитират дъбови листа, а диамантите в центъра символизират жълъд. И това не е случайно. Жълъдите и дъбовите листа са елементи от фамилния герб на семейство Мидълтън. Ценните си накити булката получи от родителите си, като подарък за сватбата.Прекрасен завършек на тоалета на кралската невеста бе нежният букет от бели пролетни цветя, който тя стискаше в ръката си. Цветята, от които беше съставен, също носеха своето символично значение и бяха като благословия и пожелание към младото семейство. Лилиите символизират откриването на щастието, хиацинтът е за постоянство в любовта, бръшлянът олицетворява щастие и съпружеска вярност, миртата е добавена за любов в брака. И накрая – кокичета, чието английско наименование звучи като Sweet William (сладкия Уилям).
Абонамент за:
Публикации (Atom)






