Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации

сряда, 17 август 2011 г.

Маргарита Българска

Нейният най-красив и жертвоготовен жест е, че позволи на своя

съпруг да догони мечтата си
Не случайно за двете години царско управление не се намери нито един журналист или партиец -антимонархист, който да си позволи да атакува Симеон индиректно, чрез клюки или критики по адрес на съпругата му


Преди 45 години Симеон за първи път забелязал Маргарита. Откроил я сред гостите на някакъв бал - стояла встрани и изглеждала тъжна.
Така изглежда тя и днес - грациозна, загадъчна, тъжна. Пак предпочита да е винаги леко встрани, присъствието и е ненатрапчиво и деликатно. Дори пристъпва на пръсти, сякаш се страхува да не нарани тишината. Определено не страда от манията да приковава вниманието, напротив - ако имаше шапки-невидимки, вероятно рядко би излизала без тях. И да знаеше български, едва ли би говорела повече. Не е от половинките, които жестикулират разпалено, прекъсват съпрузите си или гледат с отегчение през тях. На светски изяви ходи само ако мъжът и каже, че е наистина наложително, и много внимава да не влезе в диалог с някои от напористите коктейломани.
Стилът на премиершата Маргарита изпълни с респект дори родните медии. Не случайно за двете години царско управление не се намери нито един журналист или партиец-антимонархист, който да си позволи да атакува Симеон индиректно, чрез клюки или критики по адрес на съпругата му.

Синдромът "Лейди Даяна"

През 1962 г. европейските вестници се питат откъде Симеон е намерил "съкровището" Маргарита и прозорливо отбелязват, че с такава избраница наследникът на Кобургите е обречен на успех.
Когато на сватбата на княгиня Калина в Боровец майка й едва сдържаше сълзите си, вероятно я е трогнал и натъжил и споменът за собственото и сватбено тържество. Както дъщеря и , така и тя прекарват най-незабравимия си ден помрачен от отказа на някои аристократични фамилии да присъстват на бракосъчетание с простосмъртен. Вярно, че времената вече са други, но правилата си остават същите. Така наречените аристократи не обичат да се омесват с простосмъртните. И дори когато демонстрират за пред обществото широко скроен дух, един Бог знае какви са коментарите им, след като се приберат по спалните си.
Самата Маргарита, в чиито вени има капки синя кръв (дядо й е бил маркиз), е принудена да изтърпи куп унижения и слухове, че е избрана от Симеон заради парите й. За щастие тя се е оженила лудо влюбена (и досега й личи, че боготвори Симеон) и това й помага да премине през многобройните житейски изпитания. Бракът по начало не е лесна работа. А когато е с човек от друг религиозен, културен и кръвен бекграунд, нещата придобиват още по-сложни измерения.
За ревностна католичка като Маргарита, възпитана от монахини, е било наистина голям жест да приеме православната вяра на мъжа си и да позволи първородните и синове да бъдат православни. И то в името на някаква имагинерна царска корона. След това редовно е придружавала съпруга си на неделната служба в православната църква на ул. "Никарагуа" 12 в Мадрид.
Освен религиозния проблем е имало и друг. Във времена, в които умението да правиш пари е основният критерий за успех, Маргарита е омъжена за човек, за когото жълтата преса твърди, че е в плен на хазарта и казината и че го бива най-много в пилеенето на пари.

Пикът на авантюрата

Най-красивият и жертвоготовен жест на Маргарита обаче е, че позволи на своя мъж да догони мечтата си. Или, както се изрази Симеон преди 2 лета - да "затвори цикъла": "След толкова много години затворих един цикъл, като се завърнах у дома в София... Днес, 16 юли 2001 г., най-сетне виждам този дом пълен с приятели, дошли, за да отпразнуваме 64-ия ми рожден ден, най-хубавия досега." Това, което Симеон пропусна да каже тогава, е, че дължи благодарност на съпругата си, която се съгласи да го придружи в най-авантюристичното му приключение - връщането в родината.
Цената на експеримента е висока. Маргарита отново е принудена да изтърпи куп клевети: че Симеон е влязъл в политиката, "защото се е разорил", че "много обича хазарта и казината, че "бил женкар и голям привърженик на Ку-клукс-клан, поради което и петте му деца носели имена, започващи с "К", че се "бил съюзил с руските мафии".
От момента, в който съпругът й стана премиер, животът на Маргарита е накъсан на малки отсечки между мадридския им дом и двореца "Врана". Да си на 68 години и почти всяка седмица да хващаш самолета до испанската столица и след 2-3 дни обратно към София, е голямо натоварване. Според хора от обкръжението и във "Врана"

Маргарита става сутрин
преди 6 часа

В 6.30 пие с най-приближената си съветничка Галя Дичева първото кафе и обсъждат програмата за деня. (Преди това вероятно е изслушвала съпруга си, успокоявала го е и му е давала съвети.) Следват срещи, визити, телефони. Вечер Маргарита изчаква Симеон да се прибере от работа (и вероятно понякога обира лошото му настроение).

Няма начин да не изживява
и културен шок

Не разбира добре местния език. Отделена е от децата, внуците и най-добрите си приятели. Принудена е в зряла възраст да свиква с непознати балкански нрави и съпътстващите ги клопки: откликва доверчиво на покана за модно ревю и пред изумените и очи започва дефиле на младежи по прашки, а папараците това и чакат; придружава съпруга си на официално посещение в Скопие, а домакинята, премиершата Ясна Цървенковска я оставя сама да обикаля из македонската столица. На всичкото отгоре в суматохата Симеон забравя именния ден на жена си Цветница (което за нея е още по-голям празник, защото съвпада с католическия Великден) и Маргарита остава без цветя, подарък, шарени яйца и шоколадови зайчета.
Из определени столични среди се носи слух, че Маргарита не издържала на напрежението. Ако това обаче беше вярно, тя не би изглеждала толкова царствено. Фигурата и осанката и са на жена с 20-ина години по-млада (типичен "Козирог"), очевидно спортува и внимава какво яде.

Явно е от хората с
щастлив характер,

които приемат трудностите с чувство за хумор. В едно от малкото си интервюта тя през смях разказва как със съпруга и са прекарали в спални чували първата нощ във "Врана" и как понякога се крие от охраната и тайно поема по някоя от витошките пътеки (с любимия си фотоапарат"Канон", с който не се разделя, след като преди години открила удоволствието от фотографията).
Очевидно я интересува всичко, свързано с работата на мъжа и . Не случайно започна да учи български и така показа какво значи да държиш на съпруга си. Твърди се, че царят не бил с лесен характер. Но

Маргарита му
е "намерила цаката",

приемайки тактиката на жените, които командват мъжете си по най-мъдрия начин - като им се подчиняват. Грешат тези, които си я представят само като домакиня, най-близките до семейството знаят колко много Симеон държи на нейното мнение и как иска съвет преди всяко по-голямо начинание. Не случайно премиерът обяви раждането на Национално движение "Симеон Втори" в парка на двореца "Врана", придружен единствено от своята съпруга. Най-силното доказателство за това, че Симеон се съобразява със съпругата си, е фактът, че три от децата им са католици. А също и респектът, с който синовете и дъщеря им се отнасят към майка си. Маргарита е тази, на която семейството дължи задружния и ведър климат и повечето от семейните приятели. За нея казват, че

има талант
да печели хората

В чудесни отношения е с представителите на българската общност в Мадрид. Търпеливо изслушвала почти всички нашенци, които от ранни зори се трупали пред испанския дом на "своя цар". Без да парадира, се включвала в множество благотворителни акции. Първите опити за създаване на SOS-детски домове в България са осъществени благодарение на съдействието на доня Маргарита.
Съпругата на Симеон говори 5 езика, владее най-елитарните спортове - тенис, езда, водни ски. Като млади със Симеон са се забавлявали доста добре - обикаляли морските и зимните курорти и къмпинги, пътували из Европа с автобусче-каравана, танцували фламенко в нощните клубове. Един от старите им приятели твърди, че на частно парти преди месеци пак ги видял да играят фламенко. Били безупречни както някога.

Принцесата и нощта

Събота, 15 март. Премятаме днешните вестници, в които подробно е отразено тържеството в чест на първата годишнина на царското супервнуче Симеон Хасан, което бе в петък, 14 март. Наш екип не беше поканен на партито в имението Царска Бистрица, където семейството живее в последно време – събитието е отразено единствено в политическите всекидневници, все пак внукът е на лидер на партия от управляващата коалиция. Ние ще присъстваме на вечерята за участниците в световния турнир по фитнес за жени под патронажа на Калина Сакскобурготска, давана от семейство Муньос в хотел „Ястребец“.



Спа хотелът малко над Царска Бистрица е любимо място за забавление на царственото семейство напоследък – с трите си ресторанта, пиано бара и дискотеката, както и с разкошния спа център. Казват, че точно тук, във фитнес залата, на Калина й хрумнало да събере фитнес маниаците на турнир в България. А Китин се заел с организацията.



Вечерята е обявена за 8 часа, но и в 9 все още ги няма нито домакините, нито гостите. Явно турнирът в зала „Универсиада“ се е попроточил, а и било нужно повечко време на поканените да се приготвят за вечерята.



Започват да пристигат с микробусите на хотела, като един от първите в лоби бара е Китин Муньос. Той гостоприемно кани в ресторанта президента на Световната федерация по културизъм Рафаел Сантоха, с когото го свързва отдавнашно приятелство, и групата от 20-ина участнички в турнира - в ефектни мини- или разголени вечерни рокли върху изваяните им тела, придружени от треньорите си. Китин притеснен извинява жена си за закъснението, „Нали разбирате, бебето...“




Какво знаем за нея


Калина е известна с бунтарството си спрямо обществените норми. Завършила френски лицей в Мадрид, учила история на изкуството в Лондон, царската дъщеря бе обект на папарашки интерес за медиите в родната й Испания със своята екстравагантност, граничеща със скандал. Тя се появяваше странно и нахакано облечена на обществени места, обръсна си главата заради загубен бас, направи си несполучлива ринопластика... Най-малката от петте деца на Симеон – любимката му – четири години поддържа връзка не с династичен потомък, а с пътешественика и бивш елитен офицер от испанската армия Антонио Муньос Валкарсел, по-известен като Китин, роден в Мароко, с 15 години по-възрастен от нея.



Семейството й я „даде“, когато той поиска ръката й, и сватбата стана в България с 500 отбрани гости. Калина, пленена от българските носии, си поръча сватбената рокля при български дизайнер в стилистиката на фолклорните облекла, а после я дари на Националния исторически музей.
Четири години след сватбата Калина и Китин избраха Царска Бистрица да обявят, че чакат бебе. И решиха наследникът им да се роди в България – на 34 години Калина даде живот на Симеон Хасан, кръстен на дядо си и на краля на Мароко. Бебето проплака в болница „Лозенец“, където баща му присъства на раждането със секцио.


Нов щрих към портрета на една дама


Ето я най-после и нея – с дълга лъскава черна рокля и късо черно кадифено сако с декоративни тегели, с платинено руса перука. На чантата й е вързан небрежно шарен копринен шал. Роклята й се влачи по земята, затова я повдига, като пристъпва, от което се виждат обувките й – лачени със средно високи токове.



Китин я посреща с малък букет от розови рози и ни представя, на испански естествено – „екип на ЕVA, тук са заради теб“. Калина видимо се стряска, тя наистина никак, ама никак не обича журналисти, виждали са я как демонстративно страни от тях. Съветва ни да се обърнем към Галя Дичева, пиар на семейството, но тъй като това посредничество за връзка с нея досега не е дало резултат, ние настояваме да поговорим с нея и да я снимаме тук и сега. Не получаваме никакъв отговор, принцесата просто бяга от нас, споменавайки бегло царя. Няма татко, няма папа - царя!



Влиза в ресторанта, където не сяда на някоя от масите, край които са освен организаторите и участниците в турнира по фитнес, и част от нейните и на Китин (веднага разпознаваме брат му, с когото страхотно си приличат) роднини, пристигнали за вчерашния рожден ден на малкия Симеон Хасан. Калина минава и поздравява присъстващите. С някои от тях се снима – вероятно за спомен, но в никакъв случай не за пресата, макар че изглежда много ефектно, истинска дама с тежък вечерен грим, с бляскави бижута.



По едно време изчезва в тоалетната. Няма как да не отчетем, че се бави доста вътре. Излиза след повече от половин час – свалила е сакото и е останала по рокля с гол гръб и рамене, която откроява стройната й и много слаба фигура, както и белотата на кожата й. Другата промяна е, че е втъкнала в косата си жива аленочервена роза, която хармонира с аленото й червило. Спомням си колко различна изглеждаше на снимките в родното място на Китин – Сиди Ифни в Мароко, облечена в традиционната носия на местните жени. Тя просто умее да бъде различна във всеки един момент, качество, което малко жени притежават и превръщат в свое оръжие.



Ресторантът се е поизпразнил, минава полунощ – след десерта малцина допиват питиетата си. Калина се завърта покрай опосканата шведска маса и след кратко колебание вместо плод, си сервира малко бял ориз (знаем, че е вегетарианка и дори успя да откаже баща си да ловува). Присяда на централната маса, от която току-що е станал мъжът й, за да изпраща тръгващите си гости, но след малко скача и с чинията ориз изчезва към пиано бара.

Кралицата на купона


Местата около рояла вече са заети от роднини на царското семейство. Евъргрийните, които изпълнява певецът, явно им харесват, защото се включват в ритъма им и ръкопляскат ентусиазирано. Принцесата си е сервирала вечерята върху рояла, заедно с чаша кока кола, и настоява на английски за нещо по-бързичко. Тук тя е доста по-различна, отколкото в ресторанта – засмяна, пее, танцува, очевидно умее да се забавлява. По някакъв неведом начин е прибрала полите на дългата си рокля, в която се спъва, ако не я повдига, и я е превърнала в различна дреха, в нещо като малка черна рокля. Забелязвам, че на едната си ръка носи скъп пръстен, а на показалеца до него е намотала лепенка.



За разлика от деня, в който празнуваха рождения ден на малкия, не е с ноктопластика, а с доста зле поддържан маникюр. На някои от ноктите кървавочервеният лак липсва, на други е поизтрит. Но в края на краищата – явно не й пука от това. В хотел „Ястребец“ са свикнали със странностите й - тя обича да прави експерименти с прическата, с грима, с облеклото си, да се появява ту с тюрбан на главата, ту с нарисувани върху носа лунички. Това е да си принцеса, широко скроена при това!



Около нея витае някакво безпокойство. Китин е винаги наблизо, изглежда много влюбен, непрекъснато я хваща за ръката, гали я, прегръща крехките й рамене. Обещал ни е да убеди жена си да позира за снимка за списанието. Вече ни е обяснил, че тя е много трудна на такива неща, че адски се притеснява от любопитството на медиите. Въпреки това разчитаме на мъжката му дума – той прави впечатление на човек, на когото може да се разчита. Не случайно в един момент принцесата го нарече „свой мениджър“, без да се шегува.



И наистина се оказва така. В един момент, някъде към 2 след полунощ, забелязваме, че самата принцеса снима купона в пиано бара с мобилния си телефон. Аха, значи тя може да снима, ние не, така ли! На явно заявеното ни желание да го направим, Калина реагира, изфучавайки като котка от бара. А Китин ни обяснява, че отива да се подготви за фотосесията, която й предлагаме.



Заобиколена от близките си дами, тя не само освежава грима си, а и вплита в косата си няколко изкуствени цветя. Сама избира къде да седне, както и това да държи в ръцете си една специална книга - „Българите“, която измъква от книжните лавици в лоби бара. Посипва в скута си листенца от роза, част от тях се разпиляват край нозете й. Обяснява как много държи да напишем, че бижутата й са дело на български дизайнер. „От тук си ги купих, от Боровец, има магазин на фирма SGS, много скъпи и много хубави бижута.“ На въпроса за роклята отвръща: „Не е маркова, подарък от една дизайнерка, която работи и в България, и в Мексико.“


Не можем да твърдим, че говори добре български – чаровно бърка предлози и членове, търси думите, които й убягват. Не си служи особено ловко с него и Китин Муньос. Странно ми се вижда това, че Калина, която до момента е говорила с мъжа си само на испански, изведнъж се обръща към него на български и се оказва, че и той отбира. Китин питам дали е вярно, че се готвят да се преместят с малкия в Мароко. Не, не е сигурен дали ще го направят, макар за него да не е никакъв проблем да живее между два континента, „Аз съм номад, нали разбирате?“



Към 3 след полунощ принцесата с крехка физика явно е стигнала предела на своята издръжливост. Приключваме със снимките, тя е доволна от резултата. Предлагаме й на сутринта да продължим и виждаме у нея интерес към идеята, но Китин ни отрязва: „Много малко време ще имаме утре, моля ви!“ Стискаме си ръцете. В момента, в който посягам да разцелувам Калина, тя загръща главата си с копринения шал и той се спуска пред лицето й като фередже – тя пак е толкова различна, жената-хамелеон, нестандартната аристократка, която не обича медиите.